Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
— Ако ни каже защо е изтрил хард дисковете на компютрите, може и да го пуснем без обвинения. — Стийли се обърна към ал Адел.
Саудитецът я погледна с отвращение.
— Вие няма да се спрете пред нищо, за да преследвате мен и моя народ. Какво сте направили с компютрите ми?
Макмахън подигравателно поклати глава.
— На какво се смееш, расист такъв? — Ал Адел впери гневния си поглед в Макмахън. — Вие не сте нищо друго освен фашисти и бандити. Нарочно подхвърлихте този пистолет на Али и съсипахте компютрите ми. Познавам го от години. Той никога не е притежавал оръжие и никога не би си купил. Вие го насадихте с пистолета и много добре го знаете.
— Ахмед, и двамата с теб сме наясно кой е лъжецът. Хайде да престанем с тоя театър и да продължим. И така, къде трябваше да закараш контейнера? — Макмахън взе химикалката, сякаш затворникът щеше да му отговори на въпроса.
Джаксън рязко вдигна ръка.
— Не отговаряй на този въпрос. За последен път питам: кога ще бъдат отправени обвинения срещу моя клиент? — Адвокатът се обърна към Стийли: — За вас ще е добре до утре да ми кажете.
— Съществуват определени особени обстоятелства около това дело. — Стийли се усмихна, тъй като беше сигурна, че Джаксън не знае истината за клиентите си. Защото ако знаеше, вече щеше да се е качил на самолета обратно за Атланта. — Очаквам обвиненията да бъдат посочени официално най-рано във вторник.
— Не можете да постъпвате така! Това е чак след седем дни!
— В интерес на истината, мога. Когато става дума за съображения, отнасящи се до националната сигурност.
— Но в тази държава има закони. Кълна се, ако клиентите ми не бъдат официално обвинени пред федерален съдия най-късно утре, върху вас ще се стовари цял медиен ураган.
Стийли запази спокойствие, защото последният коз беше у нея. Двайсеткилотонна ядрена бойна глава. Не биха се намерили много симпатизиращи съдебни заседатели, ако разберяха, че ал Адел се е опитвал да прекара незаконно ядрена бомба.
— Кажи ми, Ахмед — започна Стийли, — къде щяхте да закарате ремаркето?
— Край. — Джаксън вдигна и двете си ръце във въздуха. — Не им казвай нито дума повече.
— Не си му казал какво имаше в ремаркето, нали? — Макмахън се вторачи в саудитеца.
— Клиентът ми не е знаел какво има в ремаркето. Този разпит беше дотук!
Макмахън искаше да даде на дребния, симулиращ искреност, ал Адел храна за размисъл. Той взе досието му от масата и се изправи.
— ЦРУ иска да те разпита. Така че не се изненадвай, ако те събудят през нощта и те преместят на друго място.
Джаксън направо скочи от стола.
— Току-що заплашихте клиента ми с изтезание! Чашата преля. Не искам никой да говори повече с клиента ми. С вас е свършено. Когато предам на медиите думите, които този идиот току-що каза, ще хвърчат глави. А за съдията да не говорим.
Макмахън не обърна внимание на Джаксън и продължи да гледа вторачено ал Адел. Определено имаше ефект. Най-накрая в очите на терориста се появи страх. В този миг разбра, че саудитецът няма да издържи дълго на болка.
Обърна се към Джаксън и тъжно му се усмихна.
— А когато разберете истината за вашия клиент, ще ви се иска пътищата ни никога да не са се пресичали.
51
Самолетът на ЦРУ кацна в базата на ВВС Андрюс в сряда, точно преди полунощ. Гладкият фюзелаж на реактивната машина спря на едно отдалечено място в базата и влезе в някакъв незабележителен, метален сив хангар. Веднага щом самолетът се прибра вътре, вратите на хангара се затвориха. Няколко секунди по-късно трапът се спусна и от самолета излезе небръснатият и адски уморен Мич Рап. Все още носеше бойна униформа и кобур. Нарамил две чанти, той слезе по стъпалата и тръгна по гладкия бетонен под. Четирима мъже го подминаха мълчаливо и се качиха в самолета, за да свалят двамата пленници, които Рап беше довел. Рап вдигна кървясалите си очи към Боби Акрам, който беше облечен в неизменния си черен костюм с червена вратовръзка.
По време на дългия полет Мич беше разговарял с него поне четири пъти. Темата на разговорите беше как да извлекат възможно най-много информация от двамата заловени терористи. Акрам беше невероятно педантичен човек. Затова твърдо настоя, преди да започнат с разпитите, да изработят много подробен и добре обмислен план. Акрам искаше да разбере предварително всеки един детайл от биографиите на терористите. Според него, ако успееха да си изградят пред пленниците образ на всесилни и всемогъщи, щяха да получат по-лесно необходимата информация.
— Мич, не се обиждай, но изглеждаш много кофти.
Рап мина покрай Акрам и се насочи към чакащия го автомобил.