Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Президентът влезе в Овалния кабинет с бодра крачка. Джоунс и Кенеди го следваха на няколко стъпки отзад. Стийли се успокои за външния си вид, когато видя, че Хейс е облечен само в неофициален зелен панталон и бяла риза. Успокоението продължи само секунди. Дребен мъж в бяло сако влезе в стаята и донесе тъмносин костюм, изгладена риза, вратовръзка и чифт излъскани до блясък официални обувки.
Президентът пренебрегна двамата си гости и първо се обърна към него:
— Карл, ти си най-добрият.
Върху лицето на стюарда, който неизменно заемаше този пост от двайсет и две години, грейна усмивка:
— Приятно е човек да ви види отново в Белия дом, сър.
Хейс не се съмняваше, че Карл знае какво се е случило тук през последните дванайсет часа, при това по-добре и от най-близките му съветници.
— Благодаря ти, Карл. Моля те, занеси тези дрехи в банята и ни донеси кафе.
— Веднага, сър.
Хейс се обърна към Стоукс и Стийли, които стояха до камината. Хвърли бегъл поглед към Стийли. Забеляза леко недоумяващия й поглед. Той реагира с усмивка, след което бързо се прехвърли на Стоукс. Стийли пък си помисли, че сигурно заради външния й вид президентът я е взел за служител от охраната на главния прокурор, а не за неговата най-добра юристка.
Хейс плесна с ръце.
— Мартин, ти и хората ти свършихте феноменална работа тази сутрин.
— Благодаря ви, господин президент. Целият екип има заслуги.
— Със сигурност.
— Господин президент — повика го Кенеди, — може ли да се обадя от вашия телефон на генерал Флъд?
— Разбира се.
На вратата се почука. Този път влезе жена, която носеше чанта за дрехи.
— Извинете ме, господин президент. — Младата жена веднага се обърна към шефката на кабинета, която стоеше в ъгъла и говореше по мобилния телефон. — Вал, приготвих дрехите ти.
Джоунс покри слушалката с длан.
— Сложи ги в офиса ми.
Стийли си напомни, веднага щом се прибере у дома, да си приготви багаж за непредвидени обстоятелства. Втори път нямаше да я заварят така неподготвена.
— Господин президент — обърна се Стоукс, — запознайте се с моята заместничка, която отговаря за борбата с тероризма, Пеги Стийли.
Хейс се усмихна и протегна ръка.
— Мисля, че сме се срещали и преди. Така ли е?
— Малко или много… да, сър.
— Пеги — продължи Стоукс — изигра важна роля тази сутрин. Именно тя събра всички на вътрешния фронт.
— Тогава позволете да изразя моята благодарност. — Президентът стисна ръката й.
Шефът й малко преувеличаваше, но Стийли нямаше намерение да оспорва думите му точно сега. Щом искаха да й припишат заслугите, защо трябваше да отрича?
— Благодаря ви, сър.
Кенеди приключи разговора с Флъд и се присъедини към групата.
— Здравей, Пеги.
— Добро утро, доктор Кенеди. — Стийли се изненада, че директорът на ЦРУ помни името й. Бяха се виждали само два пъти досега и двата пъти в доста големи групи.
— Генерал Флъд каза, че „тюлените“ от Екип-6 са открили големи количества пластичен експлозив C-4. Според първоначалната оценка те предполагат, че експлозивът е бил предназначен за детонатор на ядреното устройство, което открихме в Чарлстън.
— Детонатор?
— Да.
— Ами другите два кораба? — попита президентът.
— Претърсването продължава, но досега не сме открили нищо.
— Нали няма опасност от втора бомба? — попита Хейс.
— Твърде рано е да изключим такава възможност напълно. Но аз предполагам, че тепърва ни предстои да открием останалите компоненти, необходими за сглобяването на мощна атомна бомба.
— На какво разстояние са другите два кораба от брега?
— На около стотина километра. Акцията ще се ръководи от бреговата охрана, флотът само ще осигурява поддръжка.
— Кога ще знаем със сигурност отговора?
— До един час. Първоначалното претърсване не показа наличие на радиоактивен материал. Сега разместваме товара, за да имаме достъп до съмнителните контейнери.
— Ако откриете нещо, веднага ме уведомете.
— Задължително. — Кенеди погледна часовника си. — Ако ме извините, сър, искам да отида в Ситуационната зала, за да видя какво е последното развитие на ситуацията.
— Разбира се, върви. Аз ще дойда малко по-късно.
След като излезе Кенеди, към групата се присъедини раздразнената Джоунс.
— Тази преса… Кълна се, понякога си мисля, че комунистите са били на прав път.