Измяната

Главният прокурор имаше доста просторна чакалня с три секретарки, седнали зад големи бюра. Той понечи да им каже „добро утро“, когато вратата на конферентната зала на Стоукс се отвори и Рос видя висока блондинка. Беше облечена в прилепнала към тялото кафява рокля с дълги ръкави и колан на кръста, а на краката си носеше кожени ботуши. Стоеше с гръб към чакалнята.

— Вие сте се побъркали! — извика тя. — Намерете си някой друг. Аз няма да участвам.

— Пеги, ако обичаш, върни се и седни.

Рос и антуражът му останаха безмълвни. Той познаваше блондинката и макар и да не видя главния прокурор Стоукс, веднага разпозна гласа му.

— Марти, ти повече от всеки друг в тази сграда трябва да си наясно, че с него не бива да се спречкваме — отвърна жената.

— Затвори вратата и седни. Не съм в настроение за театър тази сутрин.

— Театър? — отново извика тя. — Ако искаш да видиш истински театър, продължавай в същия дух. Ако той разбере, ще те изяде за обяд.

Рос се усмихна. Очевидно беше попаднал в разгара на ожесточен спор. Трите секретарки безпомощно гледаха ту към вицепрезидента на САЩ, ту към дългокраката заместник-главна прокурорка. Блондинката се казваше Пеги Стийли. Рос беше слушал много за нея. Тя беше напориста юристка, която не търпеше да я разиграват.

— Пеги, сериозно — повиши тон Стоукс. — Веднага се върни. Трябва да приключим с това.

— Марти, с нещо да съм показала, че не възприемам проблема сериозно? Ако е така, искам да ме разбереш ясно. Когато Мич Рап се намеси, аз ставам много сериозна. — Скръсти ръце. — Ако искаш да продължиш в тази насока, проблемът си е твой. Моят съвет е категорично да не го правиш. Намери си някой друг, защото аз нямам намерение да се забърквам в подобен скандал.

— Ти си заместник-главният прокурор, който отговаря за разследването на тероризма. Това дело е твое, независимо дали ти харесва или не.

— Не съм казала, че няма да работя по делото. Просто няма да разследвам Мич Рап и точка.

Стийли се обърна да си върви, но забеляза мъжете на прага и застина. Преди да успее да каже нещо, главният прокурор се провикна от конферентната зала:

— Времената се менят, Пеги. Рап и шефката му си създадоха доста врагове в този град. И кашата, която забърка, със сигурност няма да му спечели приятели.

Рос погледна синеоката жена пред него. С нейните високи скули и широка челюст тя страшно много приличаше на скандинавка. Протегна ръка.

— Госпожо Стийли.

Тя се поколеба за секунда, чудеше се как да се обърне към него.

— Господин вицепрезидент.

Той стисна силно дланта й, приближи се и постави другата си ръка върху рамото й. После топло се усмихна и прошепна:

— Той е прав.

— Моля?

— Времената се менят.

— Тук това се случва на всеки четири години.

Рос се вгледа в нея. Беше на почти четирийсет години, а още имаше гладка кожа. Наведе се и прошепна на ухото й: