Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
— Сядай — изкомандва Грийн.
Двата стола вече бяха подредени. Домакинът донесе бутилката с вино и наля на Шпейер. Макар и да беше гей, банкерът се възбуждаше още от първия път, когато присъства на тези представления. Тогава Грийн възприе възбудата му като знак, че е бисексуален. През годините Шпейер беше експериментирал с много неща, но си беше най-обикновен гей. Беше го разбрал на единайсет, а следващите десет години се стремеше да потиска влечението си към своя пол. Сега вече знаеше, че в тези секспредставления първоначално го беше възбудила покварата и младостта. Падението на една млада хетеросексуална жена. След първото представление обаче той не можеше да се примири с факта, че жените са просто руски проститутки, чието падение е станало много по-рано. Унижи по такъв начин баронеса, друга дама от висшето общество или просто по-изискана колежка на рускините тогава зрелището щеше наистина да си заслужава. Те бяха само две момичета, чиято цел беше да спечелят малко пари, като възбудят един перверзен милиардер.
— Какво мислиш? — попита Грийн, без да сваля очи от проститутките.
— Не казвай на никого.
— Откога започна да се срамуваш от подобни неща?
— Имам предвид виното. — Банкерът отпи от чашата и се наслади на вкуса на калифорнийското вино.
— Добро е, нали?
— Много, но не казвай на никого.
— Успокой се. — Грийн се ухили. — А сега сподели какво послание ми носиш?
— Днес ми се обади по телефона Гарет.
— Само не ми казвай, че този дребен никаквец се опитва да се измъкне от сделката.
— Интересно се изразяваш. Ако не знаех каква е истината, бих помислил, че цели точно това.
Грийн бавно обърна загорялото си лице към него и присви очи.
— Какво ти каза той? Искам да го чуя дума по дума.
— Хванали са човека, който наехме да свърши работата.
— Какво?
— Мъжът, когото Василий нае, е бил заловен. Сега е в ръцете на американците. На обяд имаше пресконференция. — Шпейер разбра, че Грийн чува вестта едва сега. Милиардерът изобщо не гледаше телевизия, а Интернет комуникациите оставяше на секретарките си.
— Но как е възможно? Василий ми каза, че ще се погрижи за него.
— Очевидно е прибързал с обещанието.
Грийн стана и започна да маха с ръце.
— Стоп… спрете. Момичета, починете си малко. Ще се върна след няколко минути. — Грабна бутилката с вино и каза на банкера: — Ела с мен.
Отидоха в библиотеката и затвориха вратите. Грийн остави бутилката върху камината. Почти цялата стена над камината беше заета от голям портрет не на кого да е, а на самия Грийн.
Шпейер застана от другата страна на билярдната маса и погледна Грийн и портрета. Двойният образ говореше много за човека и неговото его.
— Надявам се, представяш си колко ядосан беше господин Гарет.
— Че този дребосък кога не е ядосан? Ти виждал ли си по-дразнеща личност от него?
Банкерът реши, че ще е по-добре да не отговаря на въпроса.
— Само че този път имаше право.
— Караш ме да се съмнявам в твоя ум и далновидност. Нали ти ме посъветва да постъпя така. Затова ти плащам. Каза, че инвестицията ще донесе добри приходи.
Трудно беше клиентите му да го изненадат с нещо. Всякакви ги беше виждал. И тяхната злопаметност, и склонността им да си намират оправдания или просто да забравят погрешните решения и стъпки, предприети от тях. В същото време желанието им да търсят вината у всеки друг, но не и у себе си, беше неизлечимо.
— Сай, преди да продължим, искам ясно да ти напомня, че ти сам се съгласи на предложението ми и нито за миг не се поколеба. Ти сам го поиска. Аз само те подкрепих.
Грийн го изгледа продължително, след което реши да смени темата:
— Знаеш ли кое ме вбесява? Вече изхарчих милиони долари за начинанието. Използвах някои от най-важните си контакти, доста рискувах, а какво направиха те?
Банкерът сви рамене.
— Нищо не направиха. Къде ми е проклетото помилване?
— Те ти казаха, че ще стане в последния момент.
— И какво още чакат? Не остана много време.
— Вече ти споменах, че най-вероятно ще стане тази събота.
Домакинът закрачи пред камината.
— Сигурно ли е, че американците са хванали същия човек?
— Няма как да го разбера. Освен това дори не знам кой е той.
— Да, Василий е единственият, който го познава. Звъня ли му?