През пустинята
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През пустинята». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Следващите томове са: «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
1882–1888
Всички ме бяха слушали внимателно. А Малек отговори:
— Ефенди, знам, че си прочут герой на немзите, въпреки че имената ти са къси като острието на дамска кама. Ти си потеглил на бой като султан и си извършил безкрайно велики дела и дори децата на нашите деца ще разказват за твоя героизъм. Хаджи Халеф Омар е при теб като везир, чийто живот принадлежи на султана, и вие дойдохте в нашите шатри, за да ни окажете голяма чест. Ние обичаме и теб, и него и ще обединим гласовете си, за да го приемем като син на нашето племе. Но аз искам да говоря и с Ханех и ако тя желае да остане с него, ще скъсам договора, както ти помоли да направя, защото Хаджи Халеф Омар е храбър воин, който уби Абу Саиф, крадеца и разбойника. Сега обаче ни разреши да подготвим пиршеството, за да отпразнуваме смъртта на врага, а след това ще проведем обсъждането по достоен начин. Ти си наш приятел и брат, въпреки че имаш вяра, различна от нашата. Иншаллах!
Осма глава
По бреговете на река Тигър
«Господ ще е жесток към вас, защото той иска да унищожи всички измислени богове и всички острови на езичеството трябва да почитат само него — всеки там, където е. И той ще простре ръка през нощта, за да погуби Асур. Ниневия той ще превърне в пустош, и то суха като пустинята, в която да се събират всички животни от езическите страни; червени рибари и корморани ще обитават кулите им и ще пеят по прозорците им, а по гредите на таваните им ще има гарвани, защото пущинакът ще достига праговете на къщите им. Това е веселият град, който беше толкова сигурен и уверяваше самия себе си: няма други като мен. Как опустя той толкова, че да живеят в него диви животни? Който мине край него, го освирква и пляска с ръце.»
Спомних си тези думи на пророк Зефания (глава 2, 11–15), когато при залез-слънце спирахме лодката си на десния бряг на река Тигър. Цялата местност от дясната и лявата страна на реката прилича на гроб. Голям, невероятно голям, запустял гроб. Руините на стария Рим и Атина се осветяват от слънцето, а паметниците на някогашния Египет се издигат в небесата като фигури на великани. Те говорят достатъчно красноречиво за могъществото, богатството и естетическия усет на онези народи, които са ги издигнали. Но тук, по бреговете на двете реки, Ефрат и Тигър, има само безредни купища развалини, през които бедуинът язди нехайно, без дори и да предполага, че под копитата на коня му лежат погребани възторжените викове и въздишките на хилядолетия. Къде е кулата, която хората са изградили в Синеар, като са си говорили един на друг: «Елате, хайде да си построим град и кула, чийто връх да стигне до небето, за да се прочуем!» Те построили града и кулата, но мястото запустяло. Искали са да останат в историята, но имената на племената и народите, които последователно са обитавали този град и са проповядвали в кулата идолопоклонничеството, както и тези на князете и наместниците, покрили се със златото и кръвта на милиони, са забравени и могат да бъдат възстановени от нашите изследователи само с много големи усилия…