През пустинята

— Тогава влизай!

Воинът не удостои с поглед пленника и веднага легна да спи.

В уреченото време малкият керван се появи пред пещерата, Разтовариха камилите и внесоха всичко вътре. Очаквах да чуя от шейха упреци, но първият му въпрос беше:

— Хвана ли онзи джехеин?

— Да.

— Той тук ли е?

— Цял и невредим.

— Тогава ще го съдим.

Докато се направят всички приготовления, стана обяд. Процесът вече можеше да започне. Преди това обаче с Халеф имахме много странен разговор.

— Сихди, позволи ми да те питам нещо! — помоли той.

— Казвай!

— Нали все още помниш всичко, което записа за мен и Ханех?

— Помня.

— Кога трябва да върна Ханех?

— Щом свърши поклонението.

— Но аз още не съм го завършил.

— Пропуснал ли си нещо?

— От гледна точка на закона нищо, защото в Мека направих каквото трябваше и всичко мина много бързо. Но бих искал да запазя жена си и затова ми хрумна, че един истински хаджия трябва да иде и до Медина.

— Да, така е. А какво казва Ханех за това?

— Сихди, тя ме обича. Повярвай ми — тя сама ми го каза.

— А ти също ли я обичаш?

— Много. Не пише ли, че Аллах е взел едно ребро от Адам и е създал от него Ева? Под това ребро се намира сърцето, значи сърцето на мъжа винаги ще принадлежи на жената.

— Да, но какво ще каже шейх Малек?

— Ето точно това ме безпокои, сихди!

— А други грижи имаш ли?

— Не.

— А аз? Не те ли интересува какво мисля аз?

— О, ти ще ми дадеш твоето съгласие, защото въпреки всичко аз няма да те напусна, докато искаш да остана при теб.

— Да, но една жена не може да скита с нас. Помисли за това!

— Не е необходимо. Аз ще тръгна с теб, а тя ще остане при племето си, докато се върна.

— Халеф, не искам такава жертва от теб. Но щом вие двамата толкова се обичате, ти трябва да направиш всичко възможно да задържиш Ханех. Може би шейхът ще склони да не му я връщаш.

— Сихди, няма да му я върна дори и ако трябва да избягам с нея. О, тя знае, че аз съм Хаджи Омар Бен Хаджи Абул Аб-бас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах, и би отишла с мен на края на света!

Изричайки това самоуверено твърдение, дребосъкът се отдалечи с горда походка. Междувременно всички бяха насядали в кръг, в средата на който бяха сложили Абу Саиф. Приканиха ме да взема участие в разглеждането на делото и аз се настаних до Шейх Малек.

— Ефенди — започна той, — чух да твърдиш, че имаш права над този човек, и знам, че това е истина. Ще ни отстъпиш ли, или заедно с нас ще определиш съдбата му?

— Ще отсъдя заедно с вас, а и Халеф също, защото и той има да отмъщава на Абу Саиф.

— Развържете пленника!

Развързаха го, но той продължи да лежи неподвижно, сякаш бе мъртъв.

— Абу Саиф, изправи се, за да отговаряш пред тези мъже! — заповяда шейхът.

Пленникът обаче продължи да лежи, без дори да отвори очи.