Убийство с любов

— Знам. И сега като се обърна назад, виждам, че не е трябвало да ви позволявам. Съгласен съм със съпруга ви — не е безопасно за вас. Пък и смятам, че започвате да ставате прекалено… емоционално обвързана.

— Какво имате предвид?

— Струва ми се, че започвате да харесвате Алекс Стоу малко повече, отколкото трябва.

Софи понечи да му отвърне гневно, но Акерман вдигна ръка.

— Не се ядосвайте. Просто ми кажете истината — започвате да го харесвате, нали?

— Въпросът не е в това, дали аз го харесвам — беше категорична Софи. — А в това, че вие не го харесвате. Какво имате против него?

Акерман се взря за миг в нея.

— Май няма да се откажете? — попита.

— Не.

— А когато се запознахме, ви взех за срамежлива и притеснителна.

— Виждате ли как бъркате в преценките си за хората понякога — усмихна се Софи.

— За Алекс Стоу не греша.

— От къде знаете?

— Знам — каза бавно Акерман, — защото не му е за първи път. Правил го е и преди.

Софи се вторачи в него и смръщи лице, напълно объркана.

— Как така го е правил и преди?

— Убил е съпругата си — отвърна кратко Акерман.

— Опитвал се е да убие Джулия?

— Не, първата си съпруга. И не просто е опитвал, а направо е успял.

— Той… Не разбирам — обърка се Софи и поклати глава. — Искате да кажете, че е бил женен преди брака си с Джулия и е убил първата си жена?

— Да. Точно това казвам.

— Но… Лежал ли е в затвора?

Акерман се усмихна, но усмивката му беше тъжна.

— Не.

— Осъдиха ли някого за това престъпление?

— Не. Обявиха го… — Акерман се покашля. — Обявиха го за самоубийство.

— За самоубийство? — повтори Софи. — Шегувате се, нали?

— Не.

— Първата му жена се е самоубила?

— Не е. Направил го е да изглежда като самоубийство.

— Но… — Софи млъкна, опитвайки се да смели новата информация. — Но откъде знаете? Имам предвид, че след като е обявено официално за самоубийство…

— О, стига! Как може да ми задавате този въпрос след случилото се с втората му жена? А дори не знаете подробностите. Починала е от отравяне с въглероден окис. Забравила колата запалена в гаража.

— Често се случва — отбеляза Софи.

— Открили са голяма доза клонопин в кръвта й. Това е лекарство против тревожност, за което е имала рецепта. Но е погълнала петорна доза.

— Възможно е тревожността да е била причина за самоубийството — предположи Софи.

Акерман я изгледа.

— Не е намерено предсмъртно писмо. В часа на смъртта й Алекс Стоу е бил на празненство у приятел и двайсет свидетели го потвърдиха. Но въпреки че не си е бил вкъщи, когато е издъхнала, поглъщането на клонопина е станало, преди той да излезе от дома си. Освен това е намерил тялото и го е пренесъл от колата в къщата, така че местопрестъплението е било компрометирано. Някои от приятелите на съпругата му твърдят, че тя е обмисляла да се разведе. Така че — Акерман отмяташе аргументите, като свиваше пръсти. — Налице са следните факти: била е силно дрогирана и със сигурност неориентирана, когато се е качила в колата; той има алиби, което е прекалено убедително и което само по себе си е вече подозрително според мен; няма предсмъртно писмо и той е компрометирал местопрестъплението, като я е изнесъл от колата.