Убийство с любов

— Знам. Сигурно това ме прави злодей. Но предпочитам да съм злодеят, отколкото жертвата — заяви твърдо Софи.

— Най-добрата роля винаги е на злодея.

Тя се усмихна, но малко тъжно, и когато заговори, цялата й твърдост се бе стопила.

— Работата е там, че си мислех, че с времето ще става по-лесно.

— Кое?

— Да живея с това.

— О, това ли?

— Става ли по-лесно с времето?

Той я погледна продължително в очите.

— Не.

— А аз не мислех така. — Отново се възцари мълчание. Тя зари пръсти в пясъка. След това попита: — Още ли се боиш да не те хванат?

— Когато имам тежки дни, направо ми се иска да ме хванат.

— Толкова ли е зле?

— Беше. Но имам чувството, че вече няма да е така.

Тя вдигна поглед и видя, че той й се усмихва.

— Значи не си променил решението си за…

Алекс се протегна отново към нея, взе ръката й в своята и нежно разтвори пръстите й. Избърса пясъка от дланта и сплете пръсти в нейните.

— За теб ли? Няма шанс да се откажа. Беше права. Не те познавах. Но мисля, че подсъзнателно съм усещал нещо.

Думите му я накараха леко да се усмихне.

— Ти си такъв романтик — въздъхна тя.

— Разкри ме. — Алекс вдигна ръката й и се опита да я целуна, но тя я издърпа, смеейки се. — О, да — продължи той. — Забравих, че не си традиционната героиня. Може и да сме злодеи, но дали да не опитаме да заживеем щастливо до края на дните си?

Софи поклати глава.