Златният град
- Автор: Хоукс Джон Твелв
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Златният град». Краткое содержание книги:
Роланд и Джагър застанаха до нея с принадлежностите. През последните няколко дни бяха купили по-голямата част от екипировката й и й бяха помогнали да организира плана. Двамата свободни бегачи все още бяха нащрек заради гнева й и Джагър се напрягаше всеки път, когато се появяваха оръжия. След кратко ровене в раницата Роланд извади гумирани панталони и каза:
— По-добре ги обуй. Ще вървиш във вода все пак.
Някакъв навъсен бегач мина покрай тях, следван от държаща се за ръце азиатска двойка. Никой не изглеждаше изненадан, че Мая обува панталоните. С каските и жилетките тя и двамата свободни бегачи приличаха на общински работници, канещи се да се справят с някакъв проблем с канализацията.
Джагър й подаде непромокаемата раница и тя я метна на раменете си. Стегна ремъците и ги нагласи. Когато всичко беше готово, прибра двата специални патрона във външния джоб на панталоните си.
— Мислех си, че пушката вече е заредена — каза Джагър.
— Липата ми ги даде. Това са пробивни куршуми за разбиване на ключалки.
— По дяволите… — Джагър бе наистина впечатлен.
Роланд й подаде секачите и тя ги закачи на една халка на панталоните си.
— Внимавай за дупки и не си пипай очите — каза й той. — В тунелите има плъхове. Ако в тялото ти влязат бактерии от изпражненията им, можеш да хванеш болестта на Уейл. Трудно се лекува.
— Приятно ми беше да го науча. Има ли още нещо, което трябва да знам?
Роланд я погледна смутено.
— Бих искал да те питам нещо.
„Защото си мислиш, че ще умра“ — помисли си Мая, но все пак кимна.
— Слушам те.
— Арлекините казвате: „Прокълнат от плътта, спасен от кръвта“.
— Да.
— От чия плът и от чия кръв?
— Прокълнати сме, защото сме човешки същества. Но сме готови да се жертваме за нещо по-важно от собствения ни живот.
Роланд кимна и каза:
— Успех, Мая.
— Благодаря. Изпълнихте дълга си.
Двамата свободни бегачи се отпуснаха, но Джагър все пак се усмихна нервно.
— Беше чест да ти помогнем, Мая. Кълна се, че е така. През последните няколко дни двамата с Роланд се чувствахме като почетни арлекини.
Блажената майка щеше да го зашлеви за такова нахално изказване, но Мая го подмина. Щом животът на всеки има стойност и смисъл, трябваше да уважава гражданите.
— Оставете телефоните включени — каза тя. — Ще ви се обадя, когато изляза от сградата.
Прекачи се през парапета и се спусна по стълбата до решетката. С помощта на секачите сряза ръждивия катинар, отвори вратата и влезе в канала. Блажената майка винаги бе настоявала, че оръжията са най-напред. Всичко останало — после. Двата й ножа вече бяха закрепени за подлакътниците й. Тя премести раницата и извади меча и бойната пушка с ремък. Завърза ножницата отстрани на раницата и преметна пушката през врата си. Накрая извади мощния фенер и го включи.
Раздвижи лъча и огледа канала. Беше очаквала да открие голяма бетонна тръба, но Флийт бе скована в облицован с тухли тунел с височина около два и половина метра с равен под, извити стени и сводест таван. Въпреки че отиваха на работа с метрото, жителите на Лондон рядко се замисляха какво има под земята. Флийт Ривър бе текла през града по време на бунтове, войни и Големия пожар. Съществувала бе по времето на Шекспир и през римската епоха. И сто на сто бе поемала водите от разтапящите се ледници от последния ледников период. Всичко това бе минало и сега реката бе в плен. Долната половина на тунела бе покрита с водорасли, а останалата част имаше бяла кора, приличаща на размазана в умивалник паста за зъби.
Нагазила до коляно в студената вода, Мая направи първата си крачка напред. Появиха се вълнички и водата заплиска по стените. Дъното на канала бе покрито с тиня и едър пясък. Когато ботушите й потънаха петнайсет сантиметра, осъзна, че ще й трябва доста време и усилия, за да стигне до Лъдгейт Съркъс.
Сянката й се плъзгаше по стените.
След десетина минути видя зелената светлина, струяща от дренажния канал, който се изпразваше в тунела. Поне се движеше в правилна посока. На двайсетина метра северно от фенера тунелът се раздвояваше. Мая нарисува ромб със спрея си и тръгна наляво, където течението й се стори по-силно.
Не можа да намери белия фенер край „Блекфрайърс Пъб“, но продължи нататък. Каналът се стесни — стана висок около метър и половина — и каската й опираше в грубата тухлена повърхност. Появиха се фиброоптични кабели, закрепени с метални скоби за тавана. Съобщителните компании, които осигуряваха интернет на града, си бяха дали сметка, че разкопаването на улиците ще им струва милиони, и по някакъв начин бяха убедили градските власти да им осигурят свободен достъп до Флийт. Мая се запита дали интернет кабелите следват течението и на други изгубени реки.