Хотели - Първа стая

- Като те познавам, сигурен съм, че ще ти хареса. Тя е напълно в духа на времето...

Лукавата му усмивка очевидно съдържаше злобен намек. Двамата мъже се престориха, че не разбират за какво става дума, но Люк Доре реагира веднага.

- Тоест? - запита той с кисела гримаса.

- Известно ли ти е, че в Япония повече от една трета от гимназистките и студентките са принудени да продават прелестите си, за да задоволяват своите прищевки: дрешки, заведения, сметки за мобилен телефон и прочие?

- И това ли ти е темата? - направо се задави Филип.

- Не. Тя се отнася за Франция. При нас подобни случаи далеч не са така многобройни, но и тук съществува малка общност от красиви жени, които, трудейки се по гръб, си докарват допълнителни доходи.

Видях себе си, излегната върху дивана на Мари Наполеон... Не би могъл да има това предвид!

Също както предишната вечер почувствах, че всеки момент ще рухна, безпомощна, безсилна, изцяло завладяна от неговия инстинкт, от неговия член.

- Нищо ново... - възропта Люк. - Ако добре си спомням, по въпроса има издадена книга и дори телевизионен филм.

- Прав си. Темата не е нова, само че сега това не се отнася до момичета, които умират от глад и се продават по ъглите на предградията. Съществува организирано предлагане с момичета висша категория, образовани, способни да се явяват и в най-изисканите среди... Някои от тях успяват дори да се издигнат и да заемат отговорни длъжности.

- Значи компаньонки! - възкликна продуцентът.

- Нещо повече. Това не са обикновени компаньонки, нито луксозни проститутки. Услугите, които предлагат, са сходни с тези на гейшите, ако отново се върнем към Япония. Тези дами притежават качества, които им позволяват да завладеят не само сетивата, но и интелекта на своите клиенти.

- И как наричаш тези вълшебни създания?

- Но!еПе8.

- Какви хотели?

Този неологизъм ме накара да прималея още повече: вече нямаше никакво съмнение, че Ребека и Луи са съучастници.

Той произнесе още веднъж думата, буква по буква, като веки път присвиваше очи по мой адрес. Това не бе намигване, а много по-дискретен и интимен жест. Отново чувствах ласките му от дистанция, които се спускаха от главата към гърдите, корема и още по-надолу.

Ако можех да помръдна, щях да го сграбча за гърлото. Само че стоях разтреперана, разкъсвана между срама, гнева и онази невидима сила, която притискаше вагината ми отсам насладата, отвъд болката, някъде по средата на моето същество и най-здраво вкоренените в мен страхове. Искаше ми се да стигна до оргазъм и същевременно да се бия, бях неспособна да изтръгна от себе си омразата, без същевременно да се разделя с очарованието и първичното желание. Всичко у мен се свеждаше до безпомощност и ако Люк не бе закрил съвещанието, изтръгвайки ме по този начин от измамното вцепенение на дремещ вулкан, струва ми се, че щях да избухна в плач пред очите на всички.

Излязох от залата като автомат, доста след като Луи се бе изгубил по коридорите. Слепешком, като зомби се прибрах в кабинета си, водена от инстинкт за ориентация, който изненада самата мен. Строполих се като парцалена кукла на коженото кресло, с гръб към града и неговата френетична суетня, втренчена във все още празния плот на бюрото. „Утре ще инсталират вашия компютър“, беше ми обещала Клое.