Хотели - Първа стая
- Автор: Марс Ема
- Серия: Хотели #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-560-9
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Хотели - Първа стая». Краткое содержание книги:
В асансьора се наложи да изтърпя смутеното мълчание на няколко души, които същата сутрин бяха присъствали на моята коронация. Никой не се осмели да ме запита дали всичко е наред и дали самотният ми обяд е минал приятно. Синдромът на първия работен ден в цялото му великолепие.
Поради възбудата, вероятно предизвикана от разкритията на София, след излизането от асансьора кротко последвах групата. Едва по средата на коридора открих, че съм слязла на грешен етаж. Тук се намираха някои от студиата и режисьорските пултове на БТВ. Стените и тук бяха стъклени, но през никоя от тях не проникваше външната светлина, лишавайки по този начин коридорите от необикновеното сияние, което обливаше върха на сградата. Въпреки полумрака веднага разпознах два силуета, които се намираха вдясно от нас върху малък подиум. Оттам те не можеха да ме видят, но все пак се опасявах да не издам присъствието си с непремерено движение. Затова застанах неподвижно и реших да ги наблюдавам, затаявайки дъх при мисълта, че могат неочаквано да излязат и да се озовем лице в лице.
Давид изглеждаше съвсем спокоен, с овладени жестове и емоции. За разлика от него събеседничката му бе силно смутена. Тя нервно оправяше косата си с разтреперана ръка, а тялото й беше извито по-скоро в болезнена, отколкото в грациозна поза. От това разстояние не виждах ясно, но можех да с закълна, че диша учестено и шумно. Дали не хълцаше?
Във всеки случай мълчеше и слушаше думите на своя шеф, които според мен бяха умерени, а може би дори успокояващи, ако се съдеше по това, че той положи ръка на лакътя на младата жена, а след това на рамото й.
Внезапно Алис излезе от вцепенението си и падна в обятията на Давид. Той я притисна до себе си за момент, който ми се стори цяла вечност и събуди у мен едва потисната ярост, след това бавно я отблъсна с присъщата само на него аристократична изисканост.
„Сигурен ли си, че наистина предпочиташ нея?“
Както през детството, когато скришом гледах филми през открехнатата врата на дневната, се опитах да отгатна думите, които се отронват от пълните устни на разплаканата жена.
„Да, нея. Съжалявам“, вероятно бе отговорил Давид.
Каквито и да бяха неговите думи, те очевидно успокоиха русокосата красавица и в същото време я разпънаха на кръст. Напълно изгубила самочувствие, тя наведе глава и се отдръпна, а след това напусна студиото през скритата в декора малка врата, която според мен водеше към кулисите.
Гордеех се с него. Бе убил нейните мечти, без при това да прояви грубост или излишна жестокост. Бе действал като строг, но справедлив началник, пазещ общите интереси, но също така загрижен за всеки отделен служител. Алис бе поставена на подобаващото място, но бях почти сигурна, че рано или късно щеше да се появи цяла тълпа нови съпернички тук или другаде, където нямаше да мога да видя как той ще реагира. Проявената към мен лоялност днес бе захлопнала вратата пред едно старо изкушение, но в същото време увеличаваше моята отговорност.
Давах си сметка, че не случайно съм попаднала на грешен етаж. Явно съм имала нужда от доказателства за верността на Давид, за това, че любовта му се разпростира извън нашия дом и преди всичко отвъд чудните подаръци, които ми правеше. Исках да видя неговите дела, а не само да чувам думите му. Краткият, ням спектакъл, разиграл се пред очите ми, бе за мен най-ценният подарък. От този момент нататък вече нямаше никакво значение дали някога е бил женен за някоя си Орор или дори за някоя си Алис. Бе предпочел мен тук, сега, против волята на всички.
Измежду всички жени.
Изолиране: състояние или положение на личност, която се е изолирала (вж. изолирам) или е била изолирана.
Изолирам: откъсвам някого от обществото на останалите хора
Речникът ми предостави определението, но моето състояние на меланхолия не ми позволяваше да го приема. Затворена в моя достоен за министър кабинет, прекарвах времето си в съзерцаване на небето и на безконечните метеорологични промени или в разлистване на речника, която неведома ръка бе оставила тук по време на обеда като знак на внимание към мен. Препрочетох също така бележките, които бях направила по време на разясненията на Албан, а те още повече засилиха усещането ми за непригодност и неприспособеност. Давид ми бе направил възможно най-прекрасния подарък, но той се превръщаше в неумолимо огледало, където ясно се открояваше всичко, което не бях - все още, както би побързала да ме поправи мама.