Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Винаги ли е така, никога задоволен, никога несвършващ?
-Не, можеш да го задоволиш, но много ще трябва, за да го направиш. Обикновено, един трябва да е достатъчен за да задържи желанието да те превземе.
-И не си се хранил по този начин от месеци, защото си мислил, че няма да го одобря.
-Години, и да.
Погледнах го през стаята с Ашър, все още коленичил пред мен. Винаги съм мислила за Жан-Клод като слабото колело между трима ни - Ричард, той и аз. Сега стоях там, страхуваща се да помръдна, страхуваща се да не помръдна, искаща да направя неща, които не съм аз, не са мои, не са дори на Жан-Клод. Знаех, че ликантропите говорят за животинската си половина, като нещо отделно от тях - техният звяр, но никога не съм разбирала, че някой от вампирските сили са по същият начин. Желание, глад, толкова силно и завладяващо, че е като отделен човек в капан в главата ти, тялото ти, кръвта ти. Ашър направи малко движение и се обърнах към него. Протегнах ръка да погаля косата му, преди да се обърна напълно с лице към него, сякаш тялото ми се движи без очите или мозъка ми. Косата му бе гъста, повече като моята, не бебешко-меките къдрици на Жан-Клод или Джейсън или копринената мекота на Натаниел. Зарових длани в косите на Ашър, сякаш запомням усещането за тях. Някъде между моята и тази на Ричард, някъде по средата, но не топла, каквата бе косата на Ричард при докосване. Ашър не се бе хранил днес и той нямаше топлина, която да излъчва. Кожата му беше студена под пръстите ми, докато докосвах бузата му.
Проговорих без да се обръщам към Жан-Клод.
-Как можеш да го преживяваш? Как можеш да се бориш с нуждата цялото това време? -Ти си нова, ma petite. Твоят контрол никога няма да бъде толкова слаб, колкото е сега. Аз съм имал векове да упражнявам контрола си.
Накарах се да спра да галя Ашър. Но той взе дланта ми докато я издърпвах и положи нежни целувки на кокалчетата ми. Дори това малко докосване ме накара да потръпна. Гласът ми излезе слаб.
-Значи, можеш без да храниш нуждата.
-Не, ma petite.
Обърнах се и го погледнах, но Ашър разтриваше с палци малки кръгчета на дланта ми. Спомням си това малко докосване, като толкова скъпоценно, навик който има без значение на кого от двамата държи ръката.
-Каза, че не си се хранил така.
-Не съм го правил по време на секс, без да докосвам някого по такъв начин, както ти си направила с Натаниел. Но трябва да храня желанието, точно както трябва да пия кръв. -Какво ще се случи, ако не го направиш?
-Спомняш ли си какво се случи със Сабин, когато спря да приема човешка кръв? Кимнах. Палеца на Ашър продължаваше да прави кръгове върху дланта ми и това накара неща ниско в тялото ми да се свият.
-Сабин започна да гние, докато все още бе жив. - Вгледах се в перфектното лице на Жан-Клод. - Това ли е, което ще се случи с теб?
Той седна назад в леглото, в черната си роба. Джейсън се премести срещу таблата на леглото, гледайки шоуто, а Натаниел все още лежеше по корем, където го бях оставила, гледащ ни със светлите си очи.
-Имаше вампир от линията на Бела Морт, който отказа похотта. Той също така пиеше само от животни и вярвам, че щеше да изгние както Сабин, но той нямаше времето. Започна да остарява с дни.Когато се превърна в нещо съсухрено, Бела Морт го уби.
-Но ти не си остарял, какво си правил? - Не беше обвинение. Просто исках да знам, защото можех да усетя Ашър на края на ръката си като нещо голямо и ... нещо, без което не можех да живея. Исках Натаниел, исках Джейсън, исках Мика, но не така. Мисля, че бяха чувствата на Жан-Клод, които превръщаха това в нещо толкова по-голямо.
-Възможно е да се храниш от дистанция, без докосване - каза Ашър.
-Това е причината стриптийз клуба да е първият ти бизнес. Хранил си се от тяхната похот.
-Да, ma petite.
-Научи ме да се храня от разстояние. - Дори докато го казвах, Ашър дръпна дланта ми към бузата си и се потърка в нея като котка. Трябваше да затворя очи за секунда, но не му казах да спре.
-Да се храниш от растояние е слаб заместител на истинското хранене.
Отворих очи и го погледнах през стаята и сега можех да го усетя. Можех да усетя нуждата му - за кръв, секс, любов и докосването на плътта ни срещу кожата му. Той обви ръце около тялото си, сякаш му е студено или не се доверява на себе си да не напусне леглото и да дойде при нас.
-Научи ме въпреки това. - казах.
-Не мога, не толкова скоро. След няколко нощи ще те инструктирам, но твоят контрол не е... достатъчно пълен все още.
Започнах да казвам: ”Опитай ме”, но Ашър пое един от пръстите ми в устата си в едно дълго и мокро движение и внезапно не можех да мисля.