Прозрение

— Остави го на мен.

— Гледай наистина да му видиш сметката.

Ецио издърпа щифта на гранатата, почака димът да започне да се стеле, прицели се внимателно и я хвърли към гилотината. Византийците мислеха, че са елиминирали всякаква съпротива и не очакваха нападение. Стъписаха се.

В настъпилото объркване Ецио и Дилара се спуснаха надолу към площада и се разделиха. Той пое наляво, тя — надясно. Ецио застреля първия войник, препречил пътя му, и разби челюстта на втори с щита върху лявата си китка. После извади тайното острие и тръгна бързо към Шахкулу, който беше извадил тежък ятаган и готов за битка, го местеше ту наляво, ту надясно, несигурен откъде ще го нападнат. Щом отклони поглед, Ецио скочи към него и заби острието в горния край на гърдите му — между маската и ризницата. Тъмна кръв рукна около китката му, когато задържа острието в плътта. Шахкулу падна и го повлече със себе си. Ецио коленичи до него и усети, че съпротивителните му сили постепенно гаснат. Шахкулу затвори очи.

— Хора, които убиват за удоволствие, не заслужават милост — прошепна Ецио, доближил устни до ухото на Шахкулу.

В същия миг очите на Шахкулу се отвориха с налудничав блясък и обшита с метални нишки ръкавица се стрелна към гърлото на Ецио и го стисна. Шахкулу се разсмя диво. Кръвта заструи по-силно от раната му и Ецио натисна острието надолу и го завъртя яростно. С последен спазъм умиращият отблъсна Ецио и го запрати върху прахоляка. После гърбът му се изви в предсмъртна агония, в гърлото му се надигна хрипливо стенание и той се отпусна безжизнен назад.

Ецио се изправи и избърса острието си в мантията на Шахкулу. Дилара вече беше успяла да освободи част от хората си и той я видя да скача върху гърба на последния оцелял византиец, хукнал да бяга. Тя го събори и преряза гърлото му с едно чисто движение. Отскочи от жертвата си, приземи се като котка и се върна при спасените си съмишленици.

Ецио ритна тялото на Шахкулу, за да се увери, че този път е мъртъв. Дилара помагаше на хората си Да се изправят на крака.

— Бог да те поживи, Дилара — каза Янос, когато сряза въжетата и го освободи от гилотината.

— Можеш ли да ходиш?

— Мисля, че мога.

Ецио приближи до тях.

— Твоят отряд ли достави оръжията на Мануил?

Тя кимна.

— Трябва да ги унищожим.

Тя кимна отново.

— Но повечето не работят. Барутът обаче е истински, нямаше как да го фалшифицираме.

— Добре — каза Ецио. Погледна османците, застанали около него. — Скрийте се, докато чуете експлозиите. После бягайте!

— Експлозии? — попита Дилара. — Ако хвърлиш бомби, тук ще настане ад. Ще паникьосаш целия град.

— На това разчитам — отвърна Ецио. — Експлозиите ще унищожат годните пушки, а колкото до паниката — тя само ще ни помогне.

Дилара размисли.

— Добре. Ще отведа хората си на сигурно място. А ти?