Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— Може би вече го е направил.
— Да… Рахим мисли, че някой ги е предал. Но това е било неговото бойно кръщение. И нищо чудно наемниците на „Хънт Ойл“ просто да са си свършили работата, а той да го е приел като засада. Нашият военен аташе и ЦРУ в момента анализират атаката.
— С нетърпение очаквам да прочета доклада — отвърнах. — Все пак ЦРУ е тук отпреди нас.
— Така е. Те гледат по-голямата картина. А ние търсим Пантерата.
— Който е по-голямата картина.
— Добър довод.
Върнах се на темата за племенния шейх.
— Ако отидем в Лошите земи, трябва ли да се доверяваме на шейховете от Арабия?
— Те държат на думата си — увери ме Бренър. — Докато някой не им направи по-добро предложение.
— Не можеш да си купиш подобна вярност.
— Поне монтанярите, племената от възвишенията, останаха верни на американците докрай.
— Това ще им бъде за урок.
— Е, ние показахме сериозна сила. Никой не залага на губещия. Точно сега в Йемен никой не може да каже кой е силният и кой ще се окаже победител. Но ако Ал Кайда започнат да изглеждат като печелеща страна, ще имат възможност да набират огромен брой млади йеменци. Тогава ще имаме проблем и ще трябва или да зарежем всичко и да се изнасяме, или да се забъркаме в трета война на сушата.
— Или да им пуснем бомбата. По-евтино е.
Той игнорира предложението ми.
— Можем да спечелим известно време, ако убием или заловим Булус ибн ал Дервиш. Той е движещата сила зад набирането, обучаването и мотивирането на това малко, но набиращо сила движение. Освен това явно има достъп до сериозни пари и е герой за джихадистите заради атаката срещу „Коул“. Така че ако го пипнем, това ще е силен стратегически и психологически удар по Ал Кайда не само тук, но и по целия свят.
— Аха. И да не забравяме, че Пантерата е американец. И че следователно може би мисли по-ясно и логично от повечето побъркани джихадисти.
— Може би.
Вече бяхме приближили джипа и ясно виждах Кейт на задната седалка. Понякога забравям колко много обичам жена си и може би невинаги го казвам или показвам, но когато положението стане опасно, винаги осъзнавам, че мога да я изгубя. Опитвам се да си представя живот без нея, как оставам сам в Ню Йорк, в голям апартамент в престижния Горен Истсайд, заобиколен от модерни барове и ресторанти, пълни с необвързани жени… Уместно ли се изразявам?
— Някакъв шанс да останем с Рахим насаме и да използваме преводач на посолството? — попитах Бренър.
— Никакъв.
— Ясно. — Същото беше и когато разпитвах заподозрените в Аден. СПС беше огромната горила в стаята. — А някакъв шанс за още едно интервю с придружители?
— Ще пуснем искане. Но ако трябва да съм честен, Управлението е с предимство по отношение на Рахим. Ти получи своята възможност като човек от Екипа за събиране на доказателства на ФБР.
— Аха. Е, в Мариб ли ще ходим?
— Може би. Но първо отиваме в Аден, за да установим команден пост в „Шератон“.
— Кога?
— Най-вероятно утре.
Стигнахме до джипа и поисках да седна до Кейт, така че Бренър зае мястото до шофьора. Замо запали и потеглихме.
Кейт разви шала си и попита:
— Как мина?
— Не много зле, но не и отлично — отвърнах. — Хаким беше в стаята и разполагахме само с половин час, а затворникът не беше в най-добрата си форма.
— Ще те запознаем подробно, когато се срещнем с Бък — каза Бренър.
Замо караше към стражевите кули и не след дълго прелетяхме през отворения портал в града.
— Ще ви оставя при „Шератон“ и Замо ще дойде да ви вземе в седем — каза Бренър. — Вечерта в посолството ще се сервира мартини.
Естествено, Кейт попита:
— Какво е облеклото?
— Нещо за обличане — отвърна Бренър.
— Сложи си новото балто — посъветвах я аз.
— Защо не си го сложиш ти? — отвърна тя.
Това предизвика общ смях. Определено си прекарвахме чудесно.
— Пистолетите са задължителни — напомни ни Бренър. — Бронежилетките са по желание.
Спряхме пред „Шератон“ и Замо извади торбите на Кейт от багажника. Така и не видях тиктакащите манго.
— Утре може да пътуваме за Аден, така че помислете дали да не си съберете багажа — продължи с напомнянията Бренър.
Двамата със Замо потеглиха, а ние минахме покрай охранителите от БНС и влязохме в хотела.