Пантерата

— Нека първо поговоря с духовния си водач и после ще ти кажа. Междувременно, понаучих нещо за Ал Кайда на Арабския полуостров.

— Аха. Йеменците не знаят с какво си имат работа и че разполагат с малко време да изринат Ал Кайда, преди онези типове да са си разиграли коня.

— Е — казах, — ако йеменците не знаят какво ги чака, вината си е единствено тяхна и ничия друга.

— Така е. Но йеменската армия и правителството са обсебени от проблемите с племената и продължаващата им борба с Южен Йемен. Мислят си, че Ал Кайда е американска фикс идея.

— То си е така. Но с основателни причини.

— Да. Между другото въпросът за Аден си го биваше.

Всъщност всичките ми въпроси, си ги биваше.

— Изненадан съм, че „Шератон“ в Аден все още не е атакуван — казах. — Като се изключи посолството, именно там можеш да откриеш най-много американци на едно място. И хотелът не е кой знае колко обезопасен.

Бренър кимна.

— Бил съм там.

— Аз също. А сега отново отиваме там.

От двете ни страни имаше занемарени постройки, които приличаха на казарми. Надушвах отнякъде миризма на готвено, а в края на казармите видях минаретата на джамия. Войници се размотаваха наоколо, пушеха, дъвчеха нещо и ни мятаха по едно око. Гарнизонният живот не е цвете за мирисане, но съм сигурен, че йеменските войници го харесваха повече, отколкото да провеждат операции срещу мотивиран противник. Същото се отнасяше за полицаите от Национална сигурност, които явно се бяха покрили по време на атаката срещу инсталацията на „Хънт Ойл“.

— Мислиш ли, че Пантерата още е в района на Мариб? — попита Бренър.

— Мисля, че е намерил племенен шейх, който му осигурява тайна база или убежище.

— Така изглежда. Но в Мариб може да му припари под задника след нападението.

Кимнах към елитните войници наоколо и попитах:

— Мислиш ли?

— Е, може би не.

— СПС винаги са знаели, че търсим Пантерата — смени темата Бренър. — А сега знаят, че някакъв тип на име Джон Кори е пристигнал, за да участва в издирването. Ако приемем, че тази информация стигне до Ал Кайда, трябва да се надяваме, че името Джон Кори означава нещо за Пантерата.

Да. Нещо от сорта на: „А бе, не беше ли Джон Кори онзи, дето утрепа Асад Халил? Я дайте да му видим сметката“.

— Надявам се — отвърнах, както отвръщах всеки път.

Вече пресичахме прашния плац и виждахме джипа там, където го бяхме оставили. Стори ми се, че зървам главата на Кейт на задната седалка. Не мислех, че може да има някакъв проблем, но пък в Йемен беше възможно всичко.

— Та какво за онзи шейх, който помага на Ал Кайда? — попитах Бренър.

— Не знам — отвърна той. — Но се случва. Или за пари, или защото шейхът иска да го навре на правителството. Следващата седмица същият шейх може да помага на нас обаче.