Назад по линията
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-175-7
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Назад по линията». Краткое содержание книги:
Такива постъпки се наказваха сурово. Затова Джъдсън Даниъл Елиът спазваше правилата.
Докато не срещна съблазнителна гъркиня във Византия, която му показа, че е писано правилата да бъдат нарушени…
— Като те слушам, много е просто, но не е — възразих аз. — Ами всички промени в миналото? Петте години като мъж на Пулхерия Ботаниатес…
— Заличени събития — напомни Сам. — Щом отмъкнем Зауерабенд от 1099-а или когато точно се е натрапил там и го върнем в 1204 година, женитбата му с Пулхерия изчезва автоматично, нали? Времевият поток се връща в първоначалното си състояние и тя се омъжва за когото трябва…
— Лъв Дука. Моят прародител.
— Да, за Лъв Дука — продължи Сам. — И за всички във Византия целият този период с Ираклис Фотис изобщо няма да се е случвал. За него ще знаем само ние, защото сме подложени на времево изместване.
— А какво ще стане с предметите, които Зауерабенд е пренасял нелегално в текущото време?
— Няма да ги има там — успокои ме Сам. — Изобщо няма да са били пренасяни, И неговите съучастници в текущото време няма да имат спомени, че са ги купували. Структурата на времето ще бъде възстановена и патрулът няма да научи…
— Пропускаш една дреболия — казах аз.
— Коя?
— Покрай цялата тази дандания породих допълнителен Джъд Елиът. Той къде ще се дене?
— Господи — умърлуши се Сам. — Съвсем забравих за него!
58.
Отдавна търчах из 1105 година и прецених, че е време да се върна в 1204 година, за да научи и другото ми „аз“ какво става. Скочих напред по линията и влязох в странноприемницата в три и четвърт във все същата проточила се нощ, когато Конрад Зауерабенд изчезна от 1204-та. Другият Джъд седеше отпуснато на леглото и разглеждаше гредите на тавана.
— Е, как върви? — попита той.
— Пълна катастрофа. Излез в коридора с мен.
— Но какво има?
— Дръж се да не паднеш. Най-после издирихме Зауерабенд, Той е скочил в 1099 година и се прикрил като кръчмар. Година по-късно се оженил за Пулхерия.
Видях как моето алтер его рухна изведнъж.
— Миналото е променено — продължих аз. — Лъв Дука се е оженил за друга — Евпрепия някоя си, и има две деца от нея, чакат и трето. Пулхерия обслужва гостите в кръчмата. Видях я там. Тя не знаеше кой съм, но предложи да се изчукаме за два византина. Зауерабенд пренася контрабандно антики напред по линията и…
— Не продължавай — спря ме вторият Джъд. — Не искам да слушам повече.
— Не съм ти казал най-хубавата част.
— И хубава ли има?
— Хубавото е, че ще заличим всичко това. Сам, Метаксас и ти ще проследите Зауерабенд назад от 1105-а до мига на появата му през 1099-а и ще го прехвърлите обратно в тази нощ. Така ще заличите целия му престой там.
— А с нас какво ще стане?
— И това обсъждахме — отвърнах уклончиво. — Не сме сигурни как е най-добре. Очевидно и двамата сме защитени от парадокса на времевото изместване, затова ще продължим да съществуваме и след като върнем Зауерабенд в правилния времеви поток.
— Но откъде се взехме ние? Няма създаване на нещо от нищо! Съхранението на масата и…
— Единият от нас беше тук през цялото време — напомних му. — По-точно аз бях тук през цялото време. Причиних твоята поява като скочих петдесет и шест секунди в твоя времеви поток.
— Пълни глупости — заяви той. — Аз пък си бях в онзи времеви поток и вършех каквото ми се полагаше. Ти изскочи от нищото. Тъкмо ти, пич, си проклетият парадокс.
— Аз пък съм живял петдесет и шест секунди повече от тебе по абсолютната скала. Следователно трябва да съм възникнал преди тебе.
— И двамата сме възникнали в един и същ миг на 11 октомври 2035 година — сопна ми се той. — Фактът, че времевите ни линии се усукаха заради мудното ти мислене, изобщо не показва кой от нас е по-действителен от другия. Въпросът не е кой е истинският Джъд Елиът, а как ще продължим занапред, без да се препъваме един в друг.
— Ще се наложи да спазваме много точен график — казах аз. — Единият от нас ще работи като куриер, докато другият се крие назад по линията. Никога не бива да се засичаме в едно и също време и напред, й назад по линията. Но как да…
— Аз го измислих — прекъсна ме вторият Джъд. — Ще си създадем текущо време и в 1105 година като Метаксас, но за разлика от него ще бъдем там постоянно. Винаги ще има някой от нас в началото на дванайсети век под името Георгиос Маркезинис, ще живеем във вилата на Метаксас. Другият ще работи като куриер…