Въпрос на чест
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Въпрос на чест». Краткое содержание книги:
Място на действието: Вашингтон.
След „Войната в Залива“ единствения сериозен враг е Саддам Хюсеин. Саддам планира отмъщение, и то толкова жестоко, че Съединените щати не могат да го игнорират… Отговорът трябва да бъде съкрушителен!
Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на повече от десет романа, всички без изключение бестселъри. Член на Камарата на представителите. През 1992 г. е посветен от кралицата в звание „Пожизнен пер“.
— Ами сигурно е късоглед — обади се Сюзан.
— Агентът ни споменава, че никога преди не го е виждал да носи очила от какъвто и да било вид — отговори Декстър Хъчинс. — А сега за наистина най-лошата новина — продължи той.
— Че какво беше предишното? — озадачи се Кристофър.
— Вие ще прецените, сър. Седмица по-късно Ал-Обайди отлетял за Женева и бил забелязан от резидента ни там да излиза от банка… — Декстър направи справка в папката. — Да, „Франшар и сие“. Носел пластмасов цилиндър, сега цитирам: „дълъг малко над шейсет сантиметра, дванайсет сантиметра в диаметър“, край на цитата.
— Кой се наема да каже това на президента? — въздъхна Кристофър.
— Отнесъл цилиндъра с колата си до Двореца на нациите и оттогава повече не са го виждали.
— А Баразан Ал-Тикрити, доведеният брат на Саддам, е иракският посланик към Обединените нации в Женева — отбеляза Сюзан.
— Не е необходимо да ми го напомняш — каза Кристофър. — Това, което ме интересува, е защо твоят човек не е скочил на гърба му, след като е било ясно какво носи той? Бога ми, щях да намеря начин да се оправя с швейцарците.
— Щяхме да го направим, ако знаехме какво носи, само че към онзи момент ние дори не предполагахме, че Декларацията е открадната, така че наблюдението върху него е било рутинна процедура.
— С други думи, господин Хъчинс, Декларацията като нищо може да е вече в Багдад — заключи Лей. — Защото ако е изпратена с дипломатическата поща, швейцарците не биха ни допуснали да припарим до нея.
Настъпи мълчание.
— Добре, нека видим какъв е най-лошият сценарий — каза накрая държавният секретар. — Декларацията е в ръцете на Саддам. Какъв би бил следващият му ход? Скот, ти си по логиката. Можеш ли да предугадиш какви мисли му се въртят в главата?
— Не, сър, Саддам не е от онези, чиито мисли и ходове можеш да предугадиш. Особено след проваления опит да убие Буш по време на посещението му в Кувейт през април. Целият свят го обвини, че е организатор на атентата, а как реагира той? Не със заплашителен крясък за лъжите на американските империалисти, а с много логично и смислено изявление, прочетено от посланика му в Обединените нации, в което отрича всякакво лично участие. Защо? Причината според пресата е, че Саддам се надява в дългосрочен план Клинтън да се държи по-разумно от Буш. Но аз не вярвам в това. Аз подозирам, че Саддам не вижда голяма разлика в позициите на Клинтън и предшественика му. Той може би вярва, че като притежава Декларацията, разполага с оръжие, толкова могъщо, че може да унижи Съединените щати и в частност новия президент, когато си пожелае.
— Когато си пожелае? Ако знаехме това…
— По този въпрос имам две хипотези, сър.
— Да ги чуем.
— Нито една от двете няма да ви направи по-щастлив, отколкото сте в момента, сър.
— Въпреки това.
— Първо насрочва пресконференция с участието на световните медии. Избира място в Багдад, където е обкръжен от собствената си гвардия, след което разкъсва, изгаря, унищожава и прави каквото му хрумне с Декларацията. Нещо ми подсказва, че подобна сензация страшно ще допадне на телевизията.
— Но ние ще изравним Багдад със земята, ако опита това — възрази Декстър Хъчинс.
— Съмнявам се — каза Скот. — Задаваш ли си въпроса как биха реагирали нашите съюзници англичаните, французите, да не говорим за приятелски настроените към нас арабски държави, на бомбардирането на невинни цивилни само защото Саддам е откраднал под носа ни Декларацията за независимостта?
— Прав си, Скот — съгласи се Уорън Кристофър. — Президентът ще бъде обвинен във варварство, ако отмъсти с нанасянето на бомбен удар по невинни иракчани след нещо, което в очите на останалите по света е едва ли не учебна акция по връзки с обществеността. Макар че… казвам ви това под най-строга тайна, ние имаме план да бомбардираме Багдад, ако Саддам продължава да спъва работата на инспекторите на ООН, които са изпратени да огледат ядрените му инсталации.
— Избрана ли е дата? — поинтересува се Скот.
Кристофър се поколеба за момент, после неохотно каза: