Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
Глава 21
Навън пееха птички. Скъсваха се да чуруликат. Едната скърцаше като колело на каруца, цвърченето на друга звучеше така, като че нещо е заседнало в гърлото й. Тони бавно изплува от дълбините на съня. Не помнеше откога не му се беше случвало да спи непробудно цяла нощ, несмущаван от сънища, далеч от всякакви тревоги. От години сънят му създаваше проблеми. Честно казано, още от момента, когато започна да се рови в главите на хора със сериозно деформирана психика.
Първоначално той просто се наслаждаваше на непознатото усещане, че е напълно отпочинал. Последва миг на дезориентация — когато отвори очи и не можа да разбере къде се намира. Не беше у дома, не беше в хотел, нито пък в стаята на дежурните лекари в „Брадфийлд Мур“… После спомените дойдоха на мястото си. Лежеше в леглото на Едмънд Артър Блайт, човекът, на когото дължеше половината от своето ДНК, в голямата спалня на внушителната едуардианска къща край парка в Устър. Малко като в приказката за Златокоска и мечките, каза си той.
Тони погледна часовника си, тръсна китка и отново погледна невярващо. Почти девет часа? Не беше възможно. Беше спал десет часа. За последен път му се беше случвало да спи толкова дълго без прекъсване през студентските години, след като бе работил до късно през нощта над някое есе. Другите студенти се веселяха, Тони учеше. Той се поизправи, облегна се на лакът и поклати глава. Ама че лудница! Алвин Амброуз трябваше да го вземе от хотела точно след половин час. Никога нямаше да успее да стигне навреме. Щеше да е по-добре да се обади на Амброуз и да промени уговорката. Имаше трийсет и три минути да измисли някакво обяснение, което нямаше да го представи като избягал от лудницата.
Тъкмо се канеше да посегне към телефона, когато той иззвъня и го тресна. Тони го придърпа от нощната масичка, притисна слушалката към ухото си и изграчи:
— Да. Ало? Ало?
— Събудих ли те?
След миг той успя да се ориентира и каза:
— Фиона. Не, напълно буден съм. Тъкмо посягах към телефона, за да се обадя. Стреснах се, това е всичко.
— Съжалявам. Казах си, че ще е добре да знаеш, че прехвърлих през моите програми всички места от списъка, който ми прати.
— Страхотно. На това му се казва бърза работа.
Фиона се позасмя.
— Все пак сме подминали времената на сметалото, Тони. В наши дни изчисленията се осъществяват доста бързо, дори на лаптоп в хотелска стая.
— Знам, знам. Влез ми все пак в положението, за мен всичко това продължава да изглежда като магия.
— Е, в този случай не се чувствам чак като магьосница. Не мисля, че резултатите са категорични, защото в случая механизмът на подбора е ориентиран не към места, на които е извършено престъпление. Изборът на места за извършване на реално престъпление се определя от достъпа до жертвата. Както знаем и двамата, някои престъпници имат много строги критерии по отношение на престъпленията си. Изнасилвачи, които харесват определен тип жени. Крадци, които обират само жилища на първия етаж…
— Дотук всичко е ясно, да — каза Тони. Знаеше, че Фиона не се опитва да го поучава, но му се искаше тя най-сетне да стигне до основното. Не му трябваше лекция, искаше само резултатите.
— Така че за извършването на престъпление престъпникът е ограничен от много повече изисквания, отколкото някой, комуто е необходим просто компютър на обществено място, което предполага свободен достъп до него. А те са навсякъде. Предполагам, че дори ти си го забелязал.
— Дори съм ползвал такива компютри, Фиона.
— Виж ти! Значи има изгледи да те въведем и в двайсети век, Тони. И така, с уговорката, че тези резултати не почиват на обширните проучвания, които са основна предпоставка за географското профилиране в криминалистиката, аз смея да твърдя, че лицето, ползвало интернет от споменатите точки, живее в Южен Манчестър, близо до магистрала М60. Ще ти пратя по електронната поща една карта, на която съм маркирала зоната с червено. Доколкото мога да преценя, това е мястото, където се срещат границите на предградията Дидсбъри, Уидингтън и Чорлтън — което налага и определени изводи в демографско отношение.
— Регион, обитаван предимно от хора от средната класа — там четат „Гардиън“, слушат „Радио 4“ и обмислят с копнеж покупките си в „Джон Луис“.19
Фиона се засмя доволно.
— Не е обичайната територия за извършител на убийства със сексуален мотив, нали?
19
„Джон Луис“ — водеща верига универсални магазини в Обединеното кралство — Бел.прев.