Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
— Има ли някакви новини? — попита Луси и изгледа мрачно Пола, като че ли тя беше лично отговорна за изчезването на Сет.
— Съжалявам, но засега няма и следа от Сет — Пола се изправи. — Аз съм Пола Макинтайър, детектив от криминалния отдел на полицията. Работя в екипа, който се занимава с издирването му.
— Редови детектив? Достатъчно опитна ли сте за тази работа? Защото наистина е много необходимо някой да открие Сет — заяви Луси, пристъпи напред и се тръсна на дивана срещу Пола.
— Луси, за бога! — възкликна майка й. — Не мисли, че ще впечатлиш някого. — Тя погледна към Пола и попита: — Чай или кафе?
— Не, благодаря.
Сара Джейкъбсън кимна и каза:
— Ако имате нужда от мен, ще бъда в кухнята. — Тя изгледа навъсено дъщеря си. — Оставям те насаме с госпожа Макинтайър, за да можеш да кажеш всичко, което трябва да бъде казано, без да се притесняваш от това, което може да си помисля. Ясно ли е?
После излезе.
— Като че ли ми пука от това, което би могла да си помисли за каквото и да е.
— Разбира се, че не ти пука, нали си тийнейджър — заяви сухо Пола. Вече беше взела решение да не цепи басма на момичето. — Та така, държа да подчертая, че единствената ми цел е да открия Сет. Затова точно сега е моментът да споделиш всякакви дребни тайни, които предполагаш, че си успяла да запазиш. Ако ни помогнеш да намерим Сет, всякакви дребни прегрешения и провинения ще бъдат забравени. Не се интересувам дали си пушила трева, дали си пила или си се чукала с някого. Ясно ли е? Искам само да узная всичко, което би ни помогнало да намерим Сет. — Тя срещна предизвикателния поглед на Луси, но в крайна сметка момичето първо отклони очи. — Каквото и да сте правили вие двамата, можеш да се обзаложиш, че съм го виждала, чувала или че съм го правила и аз.
Луси въздъхна и подбели очи.
— Като че ли тези неща могат да имат някаква връзка със случая. Нищо, което правим заедно, не може да има и най-отдалечена връзка с изчезването на Сет, разбирате ли? Ние с него не сме такива. Но това, което трябва да знаете, е че Сет наистина има тайна.
Пола се опита да не издава до каква степен казаното от Луси бе приковало вниманието й.
— А ти знаеш ли тази тайна?
— Разбира се, че я знам. Той е мой и аз съм негова.
— Е, каква е тя?
Луси я огледа от главата до петите, сякаш се опитваше да вземе решение.
— Вие сте лесбийка, нали? Като майките на Сет?
— За да цитирам това, което каза току-що, „като че ли тези неща могат да имат някаква връзка със случая“ — отвърна на удара Пола.
— Значи сте такава — Луси се усмихна, като че ли беше направила успешен ход. — Това е супер. Ние не се доверяваме на хора, които се подчиняват тотално на системата — продължи тя. — Не бих ви се доверила, ако не бяхте лесбийка. Нещо трябва да уравновесява факта, че сте ченге.
Пола ужасно много искаше да отвърне с типичното тийнейджърско „Все тая“, но се въздържа.
— Сега трябва да ми кажеш каква е тайната на Сет.
Луси се присви притеснено на меките възглавници на дивана.
— Не е нищо особено. Наистина.
— Казвай тогава.
— Ами той пише песни. Най-вече текстове за песни, но понякога прави всичко — композира музиката и всичко останало.
На Пола й се стори странно, че някой може да крие такова нещо, като че ли се срамува от него.
— И това ли е тайната?
— Ами да. Искам да кажа, това е кажи-речи същото като да пишеш стихове, за бога! От това по-лузърска работа няма.
— Ясно. Е, изпълнявал ли е песните си пред някого? Показвал ли е текстовете?
— Е, ясно, че ги е показвал на мен. Но знаете ли, може би изчезването му има някаква връзка с тази работа. Защото по „Риг“ — нали знаете за „Риг“?
— РигМароул? Да, знам какво е „Риг“.
— Ами по „Риг“ се появи някакъв тип и започна да подхвърля на Сет разни неща от рода на „Знам мръсната ти тайна“, и Сет наистина изпуши. После разговаряха насаме и Сет го попита: „От къде знаеш за песните ми?“, а онзи казва „Няма да е зле да внимаваш какво оставяш след себе си“. Значи ясно — Сет забравил някъде някакъв текст, онзи тип попаднал на него, а се оказа, че той бачкал в музикалния бизнес.