Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
— Знаете ли, мадам — казва Клара, — госпожа Уимпър ще позеленее от завист, когато ви види в тази рокля. Срещнах прислужницата й, когато бях в града, и тя ми каза, че госпожа Уимпър умирала за този модел, но била прекалено напълняла, за да може да го носи.
Агнес се смее като дете, съзнавайки отлично, че това най-вероятно е лъжа. Клара постоянно си измисля такива неща. Тя се чувства все по-добре с всяка изминала минута; болката в главата е намаляла; може би дори ще помоли Клара да дръпне завесите…
Но точно тогава на вратата се почуква.
Клара няма друг избор — тя оставя роклята да се хлъзне по коленете й и да се свлече на пода, оставяйки господарката си цялата усукана в коприна. Тя става, проси извинение с усмивка, и отива забързано към вратата, за да отвори на лекаря. В стаята пада дълга сянка.
— Добър ден, госпожо Ракъм — казва докторът и влиза безшумно. Парфюмираната атмосфера в тази женска светая светих, е нарушена от недвусмислено мъжката му миризма, въздушните пластове са разместени от едрата му фигура. Той оставя чантата си на пода до леглото на Агнес, сяда на ръба му и кимва на Клара. Кимването има стойност на заповед — то означава, че Клара може да си върви.
Агнес, обърнала стола си с гръб към шевната машина и с лице към лекаря, знае, докато следи с очи излизащата Клара, че капанът е щракнал, но въпреки всичко се бори да се освободи от железните му челюсти.
— Съжалявам, че е трябвало да идвате отново дотук — казва тя. — Защото за съжаление — искам да кажа, за щастие — за мен, но не и за вас, аз вече се чувствам отлично, както и сам виждате.
Добрият доктор мълчи.
— Беше много мило от страна на съпруга ми да ви повика, наистина…
Докторът мръщи чело. Той не е от хората, които подминават явни непоследователности.
— О, но доколкото знам от Уилям, тъкмо вие сте настояли да бъда повикан.
— Да, наистина, съжалявам много — отвръща Агнес и забелязва с ужас, че както обикновено, той накланя леко глава встрани, докато изслушва думите й, като че ли държи да не пропусне нито една от невероятните й лъжи. — Предполагам, че в момента, когато се почувствах зле, съм се… уплашила, че ще се случи най-лошото. Тъй или иначе, сега вече се чувствам добре.
Доктор Кърлоу подпира елегантно подстриганата си брада на сключените си ръце.
— Струвате ми се много бледа, госпожо Ракъм, ако позволите да отбележа.
Агнес се опитва да потисне надигналата се паника с плаха полуусмивка.
— О, но това сигурно се дължи на пудрата, нали?
Доктор Кърлоу изглежда озадачен. Агнес познава отлично това изражение и го счита за най-противното, най-вбесяващото от целия му репертоар.
— Но нима аз не съм ви предупреждавал, че ползването на козметични препарати ще навреди на кожата ви?
Агнес въздъхва.
— Да, докторе, предупреждавали сте ме.
— Всъщност, доколкото знам…
— … изхвърлих всички козметични препарати, така е — довършва тя.
— Така че…
— Така че не може да се дължи на пудрата — казва тя с нова въздишка.
Докторът опира върховете на пръстите в брадичката си и си поема дълбоко дъх.
— Моля ви, госпожо Ракъм — започва да я увещава той. — Знам, че ви е неприятно да ви преглеждат. Но това, което ви харесва и това, което е полезно за здравето ви, са две различни неща, които невинаги съвпадат. Много тежки обрати в някоя съвсем лечима болест са можели да бъдат предотвратени при един навременен преглед.
Агнес се обляга назад на стола и си позволява да притвори очи. Каквото и да каже, то ще е все някоя фраза, която е произнасяла безрезултатно и друг път. Прекалено съм уморена, за да ме преглеждате. „Уморена ли? Значи сте болна!“ Чувствам се прекалено зле, за да ме преглеждате. „Но прегледът ще ви помогне да се почувствате по-добре!“ Преглеждате ме всяка седмица, какво толкова ще се случи, ако пропуснете веднъж прегледа? „Не е възможно да говорите сериозно; само една луда жена би допуснала доброволно здравето й да се влоши!“ Не съм луда! „Разбира се, че не сте. Именно затова искам съгласието ви за преглед, вместо да не обръщам внимание на желанията ви, както бих постъпил, ако бяхте пациентка в приют за душевноболни“. Но сега съм прекалено уморена… и така нататък.