Огнена

Двайсет и трета глава

През следващите дни Файър живееше като в унес. Да научи, че има баба, бе достатъчно изумително. Ала да усети още от първата им колеблива вечеря заедно, че баба й е любопитна да я опознае и приема с открито сърце присъствието и? Възможно ли бе душата на младо чудовище като нея, несвикнало да изпитва щастие, да побере толкова много радост?

Всеки ден вечеряше в кухнята на зелената къща с Тес и Хана. Бърборенето на Хана запълваше празните пространства в разговорите между бабата и внучката и някак си разсейваше смущението им, докато търсеха път една към друга.

Улесняваше ги прямотата и честността на Тес и умението на Файър да долавя откровеността в обърканите й думи.

— Трудно губя присъствие на духа — призна Тес на първата им вечеря с кнедли и яхния с месо от чудовищна птица. — Но ти ме порази, милейди. През всичките тези години си повтарях, че си дъщеря на Кансръл, а не на Джеса. Чудовище, а не момиче, и е по-добре да не се мяркаш пред очите ни. Опитвах се да убедя и Джеса, но тя не се съгласяваше. Имала е право. Виждам я като на живо в лицето ти.

— Къде? — полюбопитства Хана. — В кои части от лицето?

— Челото ти е като на Джеса — обясни Тес, размахала безпомощно лъжица към Файър. — И погледът ти, и прекрасната ти, топла кожа. Взела си цвета на очите и на косата й, но, разбира се, си стотици пъти по-красива от нея. А принцът ми каза, че ти вярва — додаде тихо тя. — Отначало се усъмних. Мислех го за омагьосан. Смятах, че ще се омъжиш за краля, или още по-лошо за него.

— Разбирам — кимна Файър.

Не се засегна от думите на Тес, защото беше превзета от щастие, че е намерила баба си.

Искаше да благодари на Бриган, но той щеше да се върне в двореца чак за бала. Повече от всичко й се искаше да каже на Арчър. Колкото и наскърбен да се чувстваше, той щеше да сподели радостта й, щеше да се засмее гръмко от удивление, щом научи новината. Арчър обаче препускаше някъде на запад с малоброен отряд — Клара й съобщи, че е взел само четирима войници — въвличайки се в кой знае какви неприятности. Файър реши да му опише подробно какво удоволствие е и колко е объркващо да имаш баба.

Не само тя се безпокоеше за Арчър.

— Всъщност не беше чак толкова ужасно да разкрие тайната ти — констатира Клара, забравила, помисли си сухо Файър, че тогава й се е сторило достатъчно ужасно да го зашлеви. — Сега всички сме по-спокойни, че ще участваш в плана. И ти се възхищаваме. Чудя се, милейди, защо не ни го разкри по-рано?

Файър не й отговори. Как да й обясни, че част от причината да си замълчи, е възхищението. Не й доставяше удоволствие да бъде герой за хората, които мразеха Кансръл. Не го уби от омраза.

— Арчър е задник, вярно, но се надявам да е предпазлив — заключи Клара и едната й ръка докосна разсеяно корема, докато другата прелистваше купчината скици на различните етажи в двореца. — Познава ли земите на запад? Там има дълбоки пропасти. Някои са отвори на пещери, но други са бездънни. Дано да не пропадне някъде. — Спря да прелиства за миг, затвори очи и въздъхна. — Реших да му бъда благодарна, задето е осигурил брат или сестра на детето ми. Гневът обезсилва повече от благодарността.