Огнена

— Дали е бременна, разбира се.

— Как така да е бременна?

Той се обърна към нея и очите им се срещнаха, Файър се усъмни дали неразгадаемото й лице не е по-разгадаемо от неговото.

— Защото извън работата тя е непредсказуема — обясни сухо той. — И е по-слаба. Тази вечер яде малко и лицето й позеленя при вида на морковения пай. За пръв път виждам такова нещо, уверявам те. Или е бременна, или умира. — Очите му се насочиха отново към града и гласът му прозвуча безстрастно. — И не ми казвай кой е бащата на тези бебета, защото ще се изкуша да го поступам. А това ще е неловко, понеже очакваме Брокър да пристигне всеки момент, и дворецът е пълен с негови обожателки.

Щом бе стигнал до тези заключения, нямаше смисъл да увърта.

— И ще дадеш лош пример на Хана — добави кротко тя.

— Хмм… — той подпря брадичка в шепа. Дъхът му се разлетя във всички посоки. — Да разбирам ли, че двете са в неведение? И че трябва да си мълча. Толкова ли е нещастна Мила колкото изглежда?

— Съсипана е — призна тихо Файър.

— Иде ми да го убия!

— От гняв и отчаяние тя не разсъждава трезво. Не иска пари от него. Опитвам се да я вразумя и се надявам да си промени решението.

— Ще задържи работата си, ако иска. Няма да я уволня. Ще измислим нещо. — Погледна я стреснато. — Не казвай на Гаран. — Накрая добави мрачно: — Ах, милейди, сега светът не е приветливо място за бебета.

Бебета, помисли си Файър. Бебетата, които ще се появят на белия свят. Изпрати безмълвно послание: Добре дошли, бебета. И откри, стресната, че плаче. Това се превръщаше в симптом на бременностите на приятелките й — че тя не спира да плаче.

Бриган се преобрази — суровото му лице омекна, а ръцете му затърсиха несъществуваща кърпичка из джобовете. Той приближи до нея.

— Какво има, милейди? Кажи ми, моля те.

— Липсваше ми — избърбори тя. — Нямаше те цели два месеца!

Той я улови за ръцете.

— Кажи ми какво има, моля те!

Тогава, защото той държеше ръцете й, тя му каза всичко съвсем простичко — колко отчаяно иска да има деца и защо е решила да няма и как от страх да не се разколебае, е уредила тайно, с помощта на Клара и Муса, да вземе лекарствата, които ще го предотвратят завинаги. И всъщност не беше оздравяла, защото сърцето й се свиваше и трепереше, а сълзите й сякаш никога не пресъхваха.

Той я изслуша мълчаливо и смаяно. Дълго не продума, впил с безнадеждно изражение очи в ръкавиците й. Накрая отрони:

— Постъпих жестоко с теб в нощта, когато се срещнахме. Никога няма да си го простя.

Това бе последното, което Файър очакваше да чуе. Погледна го в очите, побледнели като луната.

— Съжалявам, че тъгуваш — продължи той. — Не знам какво да ти кажа. Ти си създадена да живееш на място, където се раждат много бебета, и да ги осиновяваш. Ще се погрижим Арчър да се навърта наоколо. Ще свърши добра работа, нали?