Кралска стража
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–28–0076–7
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кралска стража». Краткое содержание книги:
Колосалният сблъсък на световете ще ви остави без дъх…
Странстванията на Торгилс го отвеждат в Константинопол — златния град на Юга, сърцето на древния свят. Привлечен от обещанието за слава, героят се присъединява към кралската стража и участва в битката за спасяване на Сицилия от ръцете на сарацините. Носталгията обаче ще отведе Торгилс обратно в Швеция, където той е призован под знамената на последната битка на викингите. През септември 1066 година северната флотилия се отправя към бреговете на Англия и войната започва. Пророческият сън на Торгилс ще предупреди воините за клопката, която ги очаква край Стамбфорд Бридж, но няма да спре предизвестената гибел на една цивилизация…
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на известния историк и пътешественик Тим Северин. Той е носител на наградите «Томас Кук», «Книги за моретата», «Кристофър» и на медала за литература на Academie de Marine.
— Къде съм? — попитах рибаря.
Той ме изгледа изненадан.
— В Понтьо, разбира се. Земите на херцог Ги. По право би трябвало да ви отведа в замъка му в Борен. Всичко, изхвърлено от морето, му се полага по закона на лагана. Не че ще ми благодари, особено след случката с англичанина, този, който заграби трона им.
Один има пръст в корабокрушението, си помислих аз. Супата ме сгря и усещах как силата ми бавно се завръща.
— Как се казва този англичанин? — попитах аз. Устните ми бяха болезнено напукани и солени.
— Харолд Годуинсън — каза рибарят. — Намерихме го на брега, също като теб. Тук всяка година се разбиват десетина кораба, все от северозападния вятър. Онзи си беше благородник, личеше по дрехите. Дори разбойниците разбраха, че трябва да внимават и го отведоха направо при херцога. Очакваха награда, ама не стана така. Херцогът тикна мъжа и другарите му в подземията, докато се разбере кой е, а когато откри колко богат и важен е, прати кораб в Англия — брат ми беше помощник-капитан — да иска тлъст откуп. Ама и той не получи повече от разбойниците. Слуховете за корабокрушенеца стигнаха до Уилям Незаконородения и преди да се усетим, мъжете му цъфнаха и поискаха херцога да предаде пленника или замъкът му ще бъде изгорен, а главата му — побита на кол. Не си затваряш очите пред такава заплаха, когато зад нея стои Уилям. По-висш е от херцог Ги и има право да му заповядва. Значи освободиха затворника, облякоха го пак в пищни дрехи и последно го видяхме, като го отведоха в Руен така, сякаш е роден брат на Уилям.
Рибарят се изкашля, за да прочисти гърлото си, обърна се и запрати храчката право през вратата на колибата.
— Ето го братовчедът, иде с магарето и каруцата.
— Бог да те благослови — каза другарят ми. — Многократно. Днес свърши християнско дело, за което Господ ще те възнагради.
— Повече от херцога. Онзи е едно свидливо копеле — каза кисело рибарят.
Малката каруца се движеше бавно. Колелата ѝ се кривяха на едната си ос и возилото подмяташе през туфите морска трева. Толкова ми дожаля за горкото магаре, че се смъкнах от купчината влажни, миризливи мрежи и държейки се за каруцата, закрачих отзад. Спътникът ми сигурно реши, че съм се съвзел от почти сигурната си смърт, защото даде воля на любопитството си.
— Какво правеше на този кораб и как ти е името, братко?
Очаквах въпроса и бях приготвил, надявах се, задоволителен отговор.
— Казвам се Тангбранд. Проповядвах в северните земи, изпратен от братята в Бремен, но се опасявам, че словата ми попаднаха на камениста почва.
— Чувал съм, че бременският епископ отговаря за северните кралства. Но за пръв път срещам негов човек.
Отпуснах се. Съмнявах се, че оцелелите от кораба ще подложат на съмнение разказа ми.
— Не ми каза защо пътуваше с кораба, който се разби.
— Епископът ме изпрати да потърся доброволци за мисията ни. Северняците са упорити хора и ми трябваше помощ, за да разпространя словото на Спасителя.
Спътникът ми въздъхна.
— Колко си прав. Ума и ушите им често са затворени за великото чудо. Нали когато са го разпъвали, Христос е гледал на запад. Затова натам словото му се разпространява най-лесно. Всемогъщата му дясна ръка сочела север, който щял да се смекчи от светите думи, лявата към варварските племена на юг. Само хората на изток били проклети, защото останали зад главата му.
— А ти, братко, как се озова в този съдбоносен за мен час на брега?
Исках да отклоня разговора от моята история и да науча повече за богобоязливия си спътник.
— Казвам се Маурус, монах на Реда. Родом съм от Бургундия.
Озадачен, не казах нищо, надявайки се сам да обясни за какво говори.
— Бях на път за Светата неделима Троица, за да представя на абат Йоан хроника, прославяща живота на предшественика му, светия абат Уилям. Правя го от името на самия хроникьор, който поради напредналата си възраст и лошо здраве вече не може да пътува.
— Как се казва?
— Моят учител и приятел Рудолфус Глабер. И той като мен е от Бургундия. От години се труди над житието на абат Уилям. Освен него е написал и пет исторически книги за живота на други наши съвременници. Сега пише шеста, решен е да остави на бъдните поколения писмена хроника на многото събития, случили се през хилядната година след възкресението на нашия Спасител Христос.