Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
АКЛИМАТИЗАЦИЯ И ПЛАН-ГРАФИК НА ИЗКАЧВАНЕТО
В зависимост колко сте подготвени и бързи, върховете с височина до около 5500 м може да изкачите в рамките на три-пет дни без специално проведена аклиматизация. Малко вероятно е да усетите дискомфорт от краткотрайното ви пребиваване във височина и най-често ще се разминете само с леко главоболие, нормалният здрав организъм обикновено е в състояние да понесе кратковременно излагане на височина над 4000 м и да компенсира за известен период всички неблагоприятни последствия, така че да имате време да се спуснете надолу, преди да ви е „ударила“ височината.
Правилно проведената аклиматизация е най-ключовата предпоставка за безболезнено изкачване на върховете над 6500 м. В зависимост от наличие на предишен височинен опит или не, вие може да забързате или забавите привикването към височината. Във всеки случай прекаденото форсиране и прескачането на етапи в аклиматизацията би могло да ви докара страдания и в краен случай дори хеликоптерно спасяване.
Измерване на аклиматизацията. В хода на всяка експедиция аклиматизацията се ..измерва" с два основни показателя - пулс и сатурация на кислорода в периферната ви кръв. За целта може да си купите или вземете от приятел т.нар. пулс-оксиметър. Ако не може да намерите това апаратче, се постарайте да намерите поне гръден колан с датчик за пулс. Измерванията се правят сутрин веднага след събуждане, в спокойно, отпуснато състояние. Всички данни се записват в тефтерче, като в идеалния случай започвате да правите записи още от първия ден на пътуването. Стойностите, които ще измерите в базовия лагер (най-често на височина от 4000 до 5200 м) през целия период на пребиваването ви, ще ви ориентират най-добре за скоростта и степента на аклиматизация.
Пулс. В първите дни след пристигането в базовия лагер пулсът ви ще е с поне 15-20 удара повече, отколкото е нормалният за мястото, където живеете (т.е. преди тръгване си го измерете). С напредване на дните, след известен брой изкачвания и слизания от височинните лагери, пулсът ви в базовия лагер ще започне да спада и от един момент нататък ще се приближи или дори изравни с „нормалния“ ви пулс. По мои наблюдения добре подготвените планинари изравняват пулса с „домашния“ между 12 и 15-ия ден от пристигането в БЛ. Теоретично това означава, че организмът ви е започнал да се адаптира с височината на БЛ и да я приема като „домашна“.
Сатурацията има подобно поведение, но флуктуациите в отделните измервания са по-големи и невинаги ще може да се ориентирате без предишен опит или без проверка на стойностите от лекар. След проведено изследване за разликите в стойностите на сатурацията в различни планини по света се стига до заключението, че „физиологичните тестове за сатурация показват съществуването на зависимост между географското положение на планината и насищането на хемоглобина с кислород“ (Таблица 8; Боянов, 2008).
Таблица 8: Стойности на сатурацията в различните планини на света (по Боянов, 2008).
При аклиматизацията за изкачване на 8000+ връх без кислородни бутилки може да подходите по два начина:
Класическият подход изисква да се изкачвате бавно и постепенно, като спите поне по веднъж във всички лагери преди финалната атака. Периодът за изкачване до върха е между 20-ия и 30-ия ден от датата на пристигане в базовия лагер. Този подход е подходящ за нормално подготвени алпинисти с малък опит във височините. Скоростта на движение между лагерите не е висока, всяко аклиматизационно излизане продължава от два до четири дни и физиологичните рискове за организма са сведени до минимум.
Това е подходът, по който в един много дълъг период от време и аз се учех как се превземат височините. Схемата е широко възприета от българските алпинисти (включително и до днес) по време на десетките им лагери в Памир през 80-те години на миналия век. За разлика от западните схеми (американци, британци и други), където водещото правило е „climb high, sleep low“, рускоговорящите алпинисти (и въобще височииниците от бившия Източен блок) налагат спането във височинните лагери като водещ фактор за постигане на добра аклиматизация. Доказано е, че тактиката работи добре, и рисковете дори и за по-слабо подготвени алпинисти наистина са минимални.