Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
Хранителна поносимост. Явление, което съм забелязал в почти всички експедиции, е, че колкото по-дълги са те, толкова по-голямо е отвращението, което започвате да изпитвате към определени храни, продукти или миризми. Ако в началото охотно можете да ядете мюсли, кремове или сладки неща за закуска във височинните лагери, с всяко следващо излизане започвате да изпитвате известна неприязън към тях. Приисква ви се нещо по-солено, от сладкото ви се догажда и в подготовката на разкладките за храна вие трябва да сте предвидили този момент. Колкото по-високо се качвате, толкова по-остро става гаденето от продукти с повече химия, така че заложете на познати и no-естествени храни.
По време на катерене между височинните лагери се ядат основно барчета. лукчета, сушени плодове и енергийни гелове. За да имате постоянно сила, трябва да спазвате строга дисциплина и на всеки час и половина до два часа да пиете по две чаши от термоса и да хапвате по нещо. След пристигане в лагера се пият обилно течности (бульони, сокове) и се яде поне едно основно ядене. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-трудно и забавено е усвояването на всичко, което поглъщате. От наблюдения върху мен и други алпинисти констатирах, че при всяко излизане над 5000 м обикновено се губи по около 0.5 до 1 кг/ден лично тегло, независимо колко се храните. Дневният ви енергиен разход може да достигне до около 3000-4000 ккал, докато максимумът, който може да погълнете, е до около 2000 ккал. Интересно, но според изследвания, проведени по време на наши експедиции, по-голяма е загубата на тегло при по-слабо подготвените алпинисти (Младенов & Михайлов, 2007). Възстановяването на теглото трябва да става в базовия лагер, в почивките между излизанията. Загуба на повече от пет процента от нормалното ви тегло най-често ще е причина да почувствате слабост, което ще доведе до понижаване на скоростта на катерене и понижаване на издръжливостта. Следете се внимателно и яжте на корем в базовия лагер.
Таблица 7: Храна за двама човека за трекинг и изхранване над базов лагер.
Термос или шише? Години наред винаги носех термос по време на атаките. Факт е обаче, че качествените термоси с обем от 0,8-1,0 литра дори и празни тежат не по-малко от 400-700 грама. Тоест всеки ден часове наред разхождаме тази тежест единствено и само за да си позволим лукса да пием гореща течност. Анализирайки предимствата и недостатъците. в последните три експедиции реших, че ще жертвам приятното усещане за топла течност в устата за сметка на теглото. Направих няколко опита, като постепенно преминах от термос на термошише и резултатите ме убедиха, че може спокойно да жертвам лукса. Вече тръгвам в атака само с две обикновени термоустойчиви пластмасови шишета по 0,5-0,6 литра (напр. от уиски и кола), които сутринта напълвам с гореща течност. Слагам ги във вътрешните джобове на пухенката, така че загубата на топлина да грее тялото, а не раницата ми. Течността наистина изстива по-бързо и второто шише си е направо студено, докато стигна до него. Все пак течността не се превръща в лед, но знаете, че с всяка глътка багажът ви олеква. Термосите ще си останат за мен един комфорт, който винаги ще си позволявам и ще предпочитам само докато тренирам и ходя в ниските планини.
Горивните системи. Ако ходите във високи планини, забравете напълно за горелките с открит пламък. Ефективността на повечето модели е толкова ниска, че над 30 40% от топлината, която отделят, заминава в атмосферата. Това значително удължава топенето на сняг и подгряването на течности. Задължително се оборудвайте с поне една от двете водещи системи за готвене по време на експедиции - MSR Reactor или JеtBoil PCS. Въпреки по-високото тегло (564 срещу 420 грама), аз лично използвам MSR Reactor с 1,7 литра канче и досега не съм имал проблем с този модел в рамките на експедиция. Пламъкът при него не се вижда въобще, а според тестовете литър вода завира за 3:03 минути, а с вятър - за 3:16 минути. За целта се изразходва около 12 грама газ. От шест години използвам Reactor и наскоро ми се наложи да си служа с традиционна открита горелка на 5100 м. За времето, в което я наблюдавах да ми стопи литър вода от сняг, щях да брадясам и за пореден път се убедих, че с тези системи може да готвим само ако сме на брега на морето. По отношение на горивото почти навсякъде (с изключение на Аляска) най-чисто и бързо се работи с газ. Повечето бутилки са пълни с пропан-бутан (30/70). Зимните смеси имат и до 10% изобутан.