Чуждото страдание
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чуждото страдание». Краткое содержание книги:
Тя не изчака да види дали ще има въпроси и коментари. Мерик щеше да й предаде всичко, което би я заинтересувало — той беше нейните очи и уши сред трийсет и няколкото следователи от отдел „Убийства“. Сега най-важното беше да се мобилизира и да излезе от залата, преди фасадата на привидната й увереност да се пропука.
Едва успя да се добере до сигурното убежище на кабинета си, зад плътно спуснатите щори, които я изолираха от външния свят, когато на вратата се почука.
„Ако е Брандън, ще получа нервен припадък“ каза си тя, а после добави примирено на глас:
— Влез.
Вратата леко се открехна и в кабинета надникна Джонатан Франс.
— Можеш ли да ми отделиш малко време?
Учудена и смутена, Карол заекна:
— Разбира се, влез — той пристъпи напред и затвори вратата зад себе си. — Не очаквах да те видя толкова скоро — продължи тя объркано. — Да не би вече да имаш някакви резултати за нас?
— Все още нищо по професионална линия — отвърна той. — За това ще трябва да почакате още малко.
Джонатан измъкна от джоба си найлонов плик, на който Карол разпозна емблемата на една от местните книжарници, и й го подаде.
— Казах си, че това може да те заинтересува — каза той.
Обзета от любопитство, Карол пое плика и измъкна отвътре книгата. „Късмет“ от Алис Себолд. Тя го погледна озадачено.
— Това е описание на собствените й преживявания, след като е била изнасилена — поясни Джонатан. — Не искам да се натрапвам със съчувствие, но си казах, че може да ти бъде от полза да прочетеш книгата — той говореше смутено, явно не беше убеден как тя ще приеме постъпката му. — В нея няма нищо сълзливосантиментално или пък сензационно. Освен това е много добре написана.
— Чел ли си я? — попита Карол. Това не беше точно въпросът, който искаше да зададе, но все пак запълни възцарилото се между тях мълчание.
Джонатан като че ли леко се притесни.
— Не разказвай това на колегите ми — той пъхна ръце в джобовете на джинсите си. — Сестра ми работи в областта на изкуствознанието и непрекъснато ми пробутва разни неща. А пък аз обичам произведения, които ме карат да мисля.
Карол обърна книгата и огледа текста на гърба, после вдигна очи към него.
— Благодаря ти, наистина е много мило от твоя страна.
— Няма защо, за мен беше удоволствие — той тръгна към вратата. — Е, аз си тръгвам, и двамата имаме работа. Нали ще ми се обадиш?
По-трогната, отколкото можеше да изрази с думи, Карол само кимна.
— Ще се обадя.
— Аз ще ти звънна веднага, щом имам нещо във връзка с другото — със снимката — той се усмихна още веднъж и излезе.
Карол стоя дълго, загледана във вратата, опитвайки се да си изясни какво всъщност изпитва. Това беше изключително мил жест, не на последно място и затова, защото книгата бе поднесена така тактично, че тя в никакъв случай не би могла да го обвини в покровителствено отношение. Приятно й беше да бъде с него, намираше го за привлекателен. Но въпреки това сърцето й си оставаше незасегнато. Може би все още не беше готова за връзка. Може би беше още прекалено рано.
А може би просто той не беше човекът, който й трябваше.
По-нататъшните й разсъждения бяха прекъснати от ново почукване на вратата.
— Влез — каза тя с въздишка.
Сам Еванс застана на прага. Лицето му беше напълно безизразно.
— Удобно ли е да поговорим? — попита той.
Тя му посочи стола.
— Заповядай.
Еванс седна. Стойката му излъчваше спокойна увереност.
— Казах си, че ще е по-добре да споделя с вас, преди господин Брандън да се е намесил — каза той.
Карол се намръщи озадачено.
— За какво говориш, Сам?
— Става дума за Ейдън Харт.
— Очевидно съм пропуснала нещо, но продължавам да не разбирам.
— Знам, че вие извадихте Ейдън Харт от списъка на заподозрените заради алибито му, но аз все пак не бях убеден в невинността му. Затова започнах да го следя — Еванс я погледна очите и изкриви устни в гримаса, която можеше да бъде и опит за извинение. — В свободното си време.