Чуждото страдание
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чуждото страдание». Краткое содержание книги:
— Благодаря — каза Тони. Затвори вратата и се зае да оглежда плика. Името му беше написано с големи, разкривени букви отгоре. Не познаваше почерка. Отвори плика и измъкна един-единствен лист евтина, тънка хартия за писма. Целият лист беше изпълнен със същите разкривени печатни букви. Отдолу се виждаше несръчен подпис: ДЕРЕК ТАЙЛЪР.
Тони не можеше да повярва на очите си.
„ДРАГИ ДОКТОР ХИЛ. СЕРЖАНТ ДЖЕН ШИЙЛДС Е ПАЯКА. ДЖЕН ШИЙЛДС МЕ НАКАРА ДА НАПРАВЯ ВСИЧКО. ТЯ ПРАВЕШЕ ЗАПИСИ И МИ ГИ ДАВАШЕ. ТЕ СА ЗАД РЕЗЕРВОАРА ЗА ВОДА НА ПОКРИВА НА «РОУМНИ УОК» 7 — ТАМ БЯХ НАЕЛ ГАРСОНИЕРА. НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА ТОВА, КОЕТО НАПРАВИХМЕ ЗАЕДНО, НО НЕ ИСКАМ ДА ПОЕМА ЦЯЛАТА ВИНА.“
Рядко се среща нещо по-трогателно от тържественото погребение на служител в полицията. Десетки униформени полицаи и офицери, семейството и приятелите, още зашеметени от скръбта и повлечени от вълната на официалното сбогуване с покойния, заедно с цялата тържественост, на която е способна англиканската църква. Карол стоеше, заобиколена от всичките си подчинени, вперила очи пред себе си, вирнала брадичка, с униформената фуражка под мишница. Джон Брандън прочете прощалното слово, написано от нея в памет на Дон Мерик, докато синовете му стояха вкопчени в майка си — единственото познато за тях нещо в тази необичайна сцена.
Тони стоеше малко по-настрани. Очите му почти не се отделяха от Карол, а до него се беше изправила Пола, цялата напрегната, с очи, дълбоко хлътнали в орбитите. Когато бе показал писмото на Дерек Тайлър на Карол, тя връхлетя като фурия върху сградата, където Тайлър бе държал малък партерен апартамент. Цялата й скръб и гняв заради смъртта на Дон Мерик се превърнаха в ожесточена решимост да събере всички необходими улики, за да не може Джен Шийлдс да се измъкне.
Записите бяха още там — три етажа по-нагоре, натикани между резервоара и една стена на покрива. Ужасяващото им послание беше безспорно и необоримо. Единственият човек, който отказваше да осъзнае това, беше Джен Шийлдс. Но това нямаше значение. Нямаше съдебни заседатели, които биха я оправдали при това положение. Тони почувства искрено съжаление към персонала на затвора, където тя щеше да излежава присъдата си.
Изминалите няколко седмици бяха огнено кръщение за Карол, мислеше той. Имаше моменти, когато му се струваше, че тя няма да се справи. Но тя доказа, че не е бил прав, и за първи път Тони беше доволен, че е сгрешил.
Брандън завърши четенето на прощалното слово и наведе глава. Двайсет и един салюта отекнаха над гробището. Карол извърна глава и срещна погледа на Тони. Двамата си кимнаха леко, едва забележимо. Учудващо е, каза си Тони, от колко малко се нуждаем всъщност, за да оцелеем.