Подземията на Чикаго

— Познавате ли този човек?

Уилсън се взря в снимката на Питър Гилмор, но не я докосна.

— Не — поклати глава той. — Трябва ли?

— Той е виновникът за разпространението на заразата.

Кметът отново погледна снимката, после спря очи върху мен.

— Кой е той? И защо го обсъждаме тук, в „Палас“?

— Обещах да ви информирам за подробностите.

— Само ако засягат службата ми.

Разперих ръце и се облегнах назад. Уилсън се обърна да огледа заведението.

— Може би ще поискате да проверите дали съм чист? — надигнах се аз.

Уилсън ми махна с ръка да седна. Лицето му приличаше на стена с напукана от жегата мазилка.

— Кога ще ходиш при федералните? — попита.

— Няма да ходя.

Пауза.

— В какво съм замесен?

Никой политик не обича да задава този въпрос. Особено пък ако след името му е изписана титлата „Кмет на Чикаго“, а на всичкото отгоре се е забъркал в смъртта на няколкостотин свои съграждани.

— Не мога да изложа всичко — казах.

— Защо?

— Защото не всичко е разкрито.

— А ти се готвиш да го разкриеш, така ли?

— Нямам друг избор.

Показалецът на Уилсън почука масата до снимката на Гилмор.

— Кой е този?

— Питър Гилмор, бивш агент на ЦРУ.

Кметската брадичка леко се вирна.

— Преминал специално обучение за боравене с химическо и биологично оръжие.

— Кой го е наел?

Поклатих глава.

— Защо?

Отново поклатих глава.

— Нали каза, че това засяга и моята служба?

— Засяга я. Но косвено.

— Какво означава това, по дяволите?

— Мисля, че закуската ще ви дойде много добре, ваше превъзходителство — намеси се Лени, появил се в орбита около кмета с препечена филийка върху кръгла чиния.

Уилсън му махна да се разкара, но той го направи едва след като постави чинията пред височайшия гост и допълни чашите ни с кафе. Кметът отмести филийката, опря върховете на пръстите си и зачака.

— Марк Рисман — казах.

— След половин час ще мине да ме вземе от тук — уточни кметът.

— Рита Алварес го разследва вече цяла година.