Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Този път щеше да го направи по правилата.
— Днес сме сряда, осми юни. Часът е около 00:20. Говори сержант инспектор Ейбрахам Глицки. Намирам се на адрес Рейвънууд Драйв, номер 4215, Сан Франциско. Тук присъстващ и разпитван е Марк Духър, бял мъж, 4/19/47. С мен е сержант инспектор Пол Тию, полицейски номер 2067 и адвокатът на господин Духър, Уес Фаръл.
В: Г-н Духър, ще записвам показанията ви, както виждате. Възразявате ли?
О: Не.
В: Но нека отбележим, че вашият адвокат повдигна някои възражения по въпрос на идването ви в участъка, за да дадете показания.
О: (Фаръл) Сержант, вече говорихме за това. Минава полунощ, а съпругата на този човек бе убита току-що. Тъй като господин Духър не си е бил у дома цяла вечер, не може да е заподозрян. Доброволно се съгласи да даде показания тук и сега. Няма причина да се ходи в участъка.
О: (Духър) Няма нищо, Уес. Какво ще ме питате, сержант?
В: Да започнем с това какво открихте тук тази вечер?
О: Добре. Около десет без петнайсет се прибрах вкъщи, след като известно време бях играл голф на игрището за голф „Сан Франциско“. (пауза) Както знаете, напоследък не ми върви с тези игрища.
В: Прибрали сте се към десет без петнайсет…
О: Да. Влязох вътре…
В: Каква кола карахте и къде паркирахте?
О: Карах лексуса. Той е светлокафяв с личен номер ESKW. Подкарах по алеята и паркирах в гаража зад къщата. Затворих вратата на гаража зад мен — тя е автоматична — и през страничната врата излязох на пътеката до задната морава, след това по алеята и в другата странична врата.
В: Вратата беше ли заключена?
О: Честно казано, не си спомням. Така или иначе, нямаше да забележа. Винаги първо си слагам ключа, завъртам го, вратата се отваря. Не си спомням конкретно.
В: А спомняте ли си дали лампата отгоре светеше?
О: Не, не мисля, че светеше. Трябва да е изгоряла.
В: Добре. Тогава какво направихте?
О: Отидох да изключа алармената система — таблата са до вратите — и забелязах, че не е включена.
В: Това необичайно ли е?
О: За съжаление, не. Шийла… това беше едно от нещата, които тя…
О: (Фаръл) Дайте му малко време, моля ви се. Добре ли си, Марк?
О: (Духър) Да, добре съм. Извинявайте. Шийла често забравяше да включи алармената система. Излизаше и влизаше по няколко пъти и мислеше, че е глупаво — излишно — докато сме си вкъщи. Смяташе, че това се прави, когато отидем в отпуска, ей такива неща. Мислеше, че съм параноик на тази тема.
В: Добре. След това?
О: След това влязох в кухнята и измих чиниите от вечерята, които още бяха там. После си отворих една бира и изчетох пощата.
В: Помислихте, че съпругата ви си е легнала?
О: Знаех, че си е легнала. За вечеря си бяхме поделили една бутилка вино. Към седем и половина ѝ се приспа и каза, че иска да си легне. Затова реших да отида на игрището за голф. Както и да е, изпих бирата и се качих горе…
В: Докоснахте ли съпругата си?
О: Не. Запалих лампата и беше очевидно, че е мъртва. Предполагам, че за около минута-две съм изключил. Не си спомням. След това се обадих на 911.
В: И после?
О: После седнах на стълбите и зачаках. Не, проверих и останалите стаи на горния етаж.
В: Не сте се опитвали да я съживите?
О: (Фаръл) Сержант, той вече отговори на този въпрос. Очевидно е била мъртва.
В: Докоснахте ли тялото изобщо?
О: (Духър) Навсякъде имаше кръв! Нямаше съмнение — когато някой е мъртъв, си личи. Честно казано, не знаех какво да правя. Дори не знам точно какво съм правил. Страхувах се. Изведнъж си помислих, че онзи може още да е в къщата. Не зная. Просто не зная.
В: Съжалявам, господин Духър, но на този въпрос ми трябва конкретен отговор. По което и да е време до този момент докоснахте ли тялото на госпожа Духър?
О: Не.
В: Добре, нека се върнем назад. По-рано през деня, преди…
О: (Фаръл) Това какво общо има, сержант?
О: (Духър) Няма нищо, Уес. Адвокатът ми иска да е сигурен, че няма да кажа нищо, което да ме изкара виновен. Но това е невъзможно, защото нищо не съм направил. Колко по-рано искате да се върнем, сержант? Миналата седмица?
В: Нека да започнем с момента, в който сте излезли от работа.
23
Кристина стоеше до френските прозорци и наблюдаваше Духър, който се разхождаше из задния двор и посрещаше опечалените.
Бореше се с чувството, че мястото ѝ не е тук, с вината, че дълбоко в сърцето си не скърбеше за смъртта на Шийла Духър. Марк беше свободен — нямаше смисъл да го отрича. Тя въздъхна дълбоко.