Плутоний за Исус

— Тлей да не пропуснеш Хановер и да не си лепнеш някой СПИН!

А Лариса ядно просъска след него някаква псувня.

— Какво казаха? На вас ли говорят?

— Да.

— Значи, не сте германец?

— Това има ли значение за вас?

— В момента няма.

— А може ли да знам как се казвате? — попита Марк.

Спътниците му бяха останали далече назад.

Немската дисциплинираност се проявяваше и във влака — всеки седеше на мястото си, забил поглед в някой вестник или в сивия пейзаж зад прозореца. Пътниците ставаха от местата си само при крайна необходимост. Изведнъж Марк съгледа двама мъже, които идваха насреща им, вперили очи в тях. Освен че крачеха съвсем енергично, като не пропускаха да погледнат в лицето всеки пътник, те доста приличаха на онези, които бяха изскочили на перона след девойката.

И се оказа, че това наистина са те. Бегълката възкликна:

— Срещу нас идват двама!

— Разбрах. Вие ще изостанете няколко крачки, а аз ще продължа.

— Но не се бийте с тях!

— Защо? Да не са от полицията?

Марк дори се поспря, а девойката се блъсна в него.

— Не, не са!

— Тогава какъв е проблемът? Я погледнете назад, дали не идва още някой от вашите приятели?

Тя се обърна и промърмори:

— Засега не виждам никого.

— Чудесно!

Срещата беше неизбежна — вървяха двама срещу двама. Всъщност преследвачите още не знаеха, че ще им се наложи да се занимават не само с момичето.

Те бяха в твърде неизгодно положение, защото пътеката между седалките, достатъчно широка за един човек, не даваше възможност на двама души да се движат успоредно. Ето защо, когато забелязаха девойката и хукнаха към нея, те почти се препъваха взаимно: онзи, който беше отзад, припряно се стараеше да не изостава от партньора си и тичаше някак на верев, с което фактически ограничаваше движенията му.

Следвайки нарежданията на неочаквания си спасител, девойката изостана на няколко крачки. Марк спокойно се приближи до първия преследвач и с любезна усмивка му подаде ръка, сякаш да се здрависа:

— Гутен морген! Гутен морген!

Тъй като нямаше намерение да си губи времето с някакъв глупак, мъжът я пое, за да го отстрани от пътя си. А Марк рязко пристъпи напред и така изви ръката му, че я изкълчи в рамото, като същевременно удари втория мъж с юмрук по брадата. После, използвайки че първият му противник се превива от болки, силно го блъсна към седящите наблизо две благообразни старици. Те възмутено и пискливо се разкудкудякаха, опитвайки се да изблъскат от коленете си едрия мъж, с което само му пречеха да се изправи на крака. Марк се дръпна от втория преследвач и нанесе саблен удар по тила на първия, който се бе омотал в полите на бабичките. По този начин го извади от строя за няколко минути. После се остави на втория да го сграбчи и отново, сякаш завъртайки се с валсова стъпка, му изви ръката и я изкълчи, след което го събори на пода така, че да удари главата си в металната ръчка на седалката.