Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
Така че за сега, докато чакаха Мика да поправи всичко разрушено и ги извика у дома, те пътуваха.
Сърцето на Клеър бе преизпълнено със сълзи и мечтаеше за вцепенението, което можеше да получи на Юдай. Идването на Земята, срещата с Адам, бе прогонило леда, който се бе научила да издига през годините. Липсваше й студената броня без емоции, която имаше преди, макар че захвърлянето й бе далеч по-добро за нея в дългосрочен план.
Е, ако имаше дългосрочен план.
Пътят се извиваше под гумите на колата, белите линии по средата блестяха на светлината от фаровете. Тя се размърда отново на пасажерската седалка. Някъде в Кентъки дупето й бе заспало и тя не можеше да го събуди отново.
Тя хвърли поглед към датчика за горивото. Показваше, че резервоарът е пълен, когато тръгнаха, но сега бе почти празен.
— Когато спреш, за да заредиш, може аз да покарам малко.
Нещата извън проблема с демоните продължаваха да са малко обтегнати между тях. Не бяха говорили много по време на пътуването си.
Той й метна поглед.
— Някога карала ли си кола преди? — Съмнение звънтеше в думите му.
— Знаеш, че не съм, но ми изглежда достатъчно лесно. Натискаш педала за газта, за да потеглиш напред, после спирачката, за да спреш. Ще се оправя.
Той се вгледа в пътя.
— По-добре аз да карам.
Тя въздъхна и кръстоса ръце.
— Адам, ние сме в безкрайно, непрекъснато движение. Няма как да продължаваш да караш и караш без да спиш. Има един термин, който чух наскоро, описващ хора като теб — маниак на тема контрол.
Усмивка изви устните му.
— Би трябвало да го знаеш по-добре от всеки друг — провлачи той с тих глас, приличащ на разтопен мед. — Обичам да контролирам.
Тя потрепери, тялото й отговори на тона и намека му. Клеър се отърси и се стегна.
— Опасно е да продължаваш да караш така, Адам.
— Опасно е и да спра. Знаеш ли колко дълго можем да останем на едно място, преди да ни проследят?
Тя прехапа долната си устна.
— Съжалявам, но говорим за демонската магия на Атрика. Знам малко за нея, но не всичко. Не достатъчно, за да знам как работят индивидуалните им заклинания. Нито кървавата магия.
— Е, скоро ще трябва да рискуваме. Имаме нужда от гориво и храна.
— И тоалетна.
— И това също. Да се молим хубавата кола никога да не е имала проблеми с двигателя.
Това бе отрезвяваща възможност.
— Добре, значи, когато спрем, аз ще поема шофирането за известно време, а ти може да поспиш.
Ръцете му се стегнаха върху волана.
— Няма проблем да карам още малко.
— Адам, не е така. Не се карай с мен за това, ще загубиш.
— Дори не можеш да караш…
Тя изтегли нишка въздух и я изпрати под капака. Цялата кола се разтресе.
— Не искам да чувам нито дума повече, Адам.
Той затвори уста и не проговори.
Разбира се, той изчака, докато колата не започна да пуши. Спряха на бензиностанция в края на изхода, с идеята възможно най-бързо да заредят, да отидат до тоалетната и да вземат малко храна от магазина.
Клеър излезе от колата и се протегна в свежия, студен нощен въздух. Беше хубаво да се отърве от тази стоманена кожа за малко.
Гледайки надолу към пътя, който отвеждаше от бензиностанцията нататък, тя изпита импулс да побегне — да почувства удара на бетона под обувките си и да позволи на студения нощен вятър да изпълни дробовете й и да си играе с разпуснатата й коса. Свобода от създадения от Челънджъра затвор.
Тя хвърли поглед към Адам, който наливаше гориво в колата. Раменете му бяха прегърбени, главата му бе наведена пред лицето на силния вятър. Стресът се усещаше ясно в начина, по който стоеше тялото му, в извивката на раменете му и в стегнатата му челюст. Бе невероятно притеснен за нея.
За първи път в живота й, освен майка й, имаше някой, когото го беше грижа за нея. Постоя дълго, гледайки Адам, усмивка заигра по устните й. В този момент, въпреки случващото им се, въпреки срещата им със смъртта тази сутрин, Клеър се чувстваше по-добре отколкото когато и да било през целия й живот.
— Адам.
Той вдигна поглед към нея, вятърът развяваше косата върху челото му. Имаше напрежение в извивката на челюстта му и в линиите, извиващи се около устата му. Тревога замъгляваше очите му и лежеше видима в суровия израз на устните му.