Който се страхува от мечки… [bg]

— Виждаш ли го, Якоб? — посочи той.

Скаре погледна разтревожено към самолета. Въображението му заработи на пълни обороти.

— Имаш ли огледало?

Морган се мъчеше да фокусира с поглед носа си. Събра си очите в една точка.

— Който има приятели, няма нужда от огледало — измънка Ерки, опрян на шкафа.

Морган погледна Каник.

— Толкова е устат, че не е за вярване.

— В куфара си нося огледало — тихо се обади Каник.

Хлапето се страхуваше да погледне Ерки в очите. Струваше му се, че лудият мъж обмисля по какъв отвратителен начин да го убие. По лицето му бе изписана странна физиономия.

— Донеси го, Ерки — заповяда Морган.

Ерки мълчеше. Чувстваше се приятно замаян и отпуснат. Морган не настоя, а отиде на стълбите и домъкна вътре куфара и лъка. Разрови стрелите и другите принадлежности и намери огледалото: малко, квадратно, вероятно десет на десет сантиметра. Морган колебливо го вдигна пред лицето си.

— О, дявол да го вземе! Та това е най-отвратителното нещо, което съм виждал през живота си!

Каник не бе допускал, че Морган не знае на какво прилича носът му. Думите на пострадалия отговаряха на истината: лицето му изглеждаше потресаващо.

— Възпален е, Ерки. Знаех си!

Той нервно крачеше напред-назад из стаята.

— Целият свят е възпален — промърмори Ерки. — Болест, смърт и нещастие.

— За колко време мога да развия тетанус? — попита Морган. Огледалото трепереше неудържимо в ръката му.

— Няколко дена — несигурно отвърна Каник.

— Откъде знаеш? Разбираш ли от такива болести?

— Не.

Морган въздъхна като сърдито дете и захвърли огледалото. Гледката на обезобразения му нос го съсипа. Вече не изпитваше болка, не му се гадеше. Чувстваше се отпаднал, но за това си имаше друга причина: липса на храна и вода например. Искаше незабавно да насочи мислите си в друга посока. Изгледа Каник и присви очи.

— Значи си станал свидетел на убийство, а? Я ми разкажи какво видя. Как ти се стори?

Каник се ококори.

— Не, не съм станал свидетел.

— Така ли? Нали съобщиха по радиото.

Каник се сви и прошепна:

— Само го видях да бяга през гората.

— Този мъж присъства ли в съдебната зала? Вдигнете ръка и го посочете на заседателите — тържествено обяви Морган.

Каник кършеше ръце в скута си. За нищо на света не би насочил пръст срещу Ерки.

— Защо отиде да снасяш на полицията?

— Не съм снасял, те ме разпитаха. Искаха да знаят дали съм видял нещо. Само отговорих на въпросите им — оправда се Каник.

Морган се наведе напред, за да чуе какво мънка Каник под носа си.

— Недей да увърташ. Доносник си, разбира се. Познаваше ли онази баба?

— Да.