Звездните рейнджъри
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездните рейнджъри». Краткое содержание книги:
Романът „Звездните рейнджъри“ донася на Хайнлайн популярност, но му спечелва славата на милитарист и реакционер дори в самите Съединени щати. Някои твърдят, че това е най-кървавият роман, експлоатиращ идеята за „силната личност“. Прословутите „рейнджъри“ стават причина фантаст номер едно да остане почти непознат в държавите от бившия социалистически лагер, за разлика от своите събратя по перо Айзък Азимов и Артър Кларк.
И тъй, както казваше Ейс, всякакви ги има — не мога да си представя, че ще избера да получавам половин заплата само заради привилегията да шашкам стадо кадети.
Полковник Нилсен вдигна поглед и поздрави:
— Добро утро, господа. Разполагайте се удобно.
Аз седнах, но не се почувствах комфортно. Той тромаво приближи до машината за кафе, напълни четири чаши и Хасан му помогна да ги пренесе оттам. Не ми се пиеше кафе, но един кадет никога не отхвърля гостоприемството на коменданта. Полковникът не ни изчака и сръбна една глътка.
— Получих вашите заповеди, господа — оповести той. — Вашите временни повишения в чин. — И после продължи: — Но искам да съм сигурен, че разбирате своя военен статут.
Ние вече бяхме слушали лекция по този въпрос. Продължавахме да бъдем офицери само за инструкция и проверка… „извънредно, с изпитателен срок и пробно“. Твърде млади, съвсем безполезни, с добро поведение и временни назначения, ние щяхме отново да станем кадети, когато се върнехме тук след изтичането на периода на стажа и можехме да бъдем понижени по всяко време от офицерите, които ни изпитваха.
Щяхме да бъдем „временно лейтенанти трети ранг“ — една длъжност, която беше толкова необходима, колкото краката на рибата. Щяхме да сме вклинени в тясното пространство между флотските сержанти и действащите офицери. По-ниско звание от това, здраве му кажи — и все пак те наричат „офицер“. Ако някой някога бе отдал чест на трети лейтенант, то трябва да е станало при много лошо корабно осветление.
— Вашето повишение в чин гласи „трети лейтенант“ — продължи Нилсен, — но заплатата ви остава същата. Ще се обръщат към вас с „мистър“, единствената промяна в униформата ви ще бъде пагон с една звезда, по-малка дори от кадетската значка. Продължавате да сте в разпореждане на вашите инструктори, докато те не потвърдят, че офицерската ви кандидатура е наистина подходяща — Полковникът се усмихна. — И така, защо ви наричат „трети лейтенанти“?
И аз се чудех защо. За какво бе тази шумотевица около „повишенията“, които всъщност не бяха истински повишения?
Разбира се, аз знаех отговора на този въпрос от учебника.
— Мистър Бърд? — попита комендантът.
— Ами… за да ни поставят на командната линия, сър.
— Точно така! — полковникът се понесе към едно табло, окачено на стената. То изобразяваше обичайната пирамида, която показваше веригата на командването, проследена по целия й път надолу.
— Погледни тук — той посочи към един означителен квадрат, свързан с неговото име посредством хоризонтална линия; надписът върху квадрата гласеше: помощник-комендант (Мис Кендрик).
— Господа — продължи той. — Бих имал затруднения, ако се опитвах да се справя със задълженията си без мис Кендрик. Нейната глава е един бързо действащ архив за всичко, което се случва при нас. — Той докосна един контролен бутон на своя подвижен стол и заговори на въздуха — Мис Кендрик, каква оценка получи кадет Бърд по военно законодателство през миналия срок?
Нейният отговор прозвуча отнякъде веднага:
— Деветдесет и три процента, коменданте.
— Благодаря ти.
Той продължи:
— Видяхте ли? Аз подписвам нещо само ако мис Кендрик е поставила инициалите си върху него. Би ми било неприятно да назнача комисия за разследване, която да установи колко често тя се подписва вместо мен и аз дори не го забелязвам. Кажи ми, мистър Бърд… ако умра, мис Кендрик ще продължи ли да движи нещата?
— Ами… — Бърд изглеждаше озадачен. — Предполагам, че по рутинните въпроси тя би предприела онова, което е необхо…
— Тя не би направила абсолютно нищо — полковникът се развихри, — докато полковник Чонси не й каже как да действа. Самият той! Тя е интелигентна жена и за нея е съвсем очевидно какво не влиза в обязаностите й, а именно, че тя не се намира на командната линия и не разполага с власт.
Той не спираше:
— „Командната линия“ не е само фраза; тя е действителна като шамар по лицето и максималното, което вие можете да направите, е да изпълнявате нейните заповеди. Ако ти наредя да се биеш като кадет, ти можеш най-много да преминеш под командването на някой друг. Ако твоят взводен командир загине и тогава издадеш заповед на някой редови — точна заповед, разумна и мъдра — ти ще сгрешиш и той ще сгреши, ако й се подчини. Защото кадетът не може да бъде на командната линия. Кадетът няма военно съществуване, няма ранг и не е войник. Той е един студент, на който тепърва му предстои да стане офицер или да се върне към бившия си чин. Докато е поставен извън армейската дисциплина, той не е в Армията. Ето защо…