Експериментът Досейди

Маккай си помисли, че поверената му от Джедрик задача можеше да не се окаже толкова проста. Възможно беше да възникнат някои усложнения тук, на Досейди.

— Сигурно няма да се усъмнят, че наистина си мой адютант.

— Тогава аз трябва да бъда твой адютант.

Този отговор й допадна и тя му нахвърли набързо основните моменти от плана си, предупреждавайки го за предстоящия сериозен сблъсък. Агентът трябваше да докаже, че е напълно наясно с изискванията на тази планета.

Докато го подготвяше за мисията му, над Чу се спусна нощ. Когато се върнаха в залата на командния пост, където ги очакваха Гар и Трия, надеждите на Джедрик се оправдаха и удобният момент настъпи. Хората на Броей бяха нападнали 18-и вход. Джедрик веднага даде на Маккай няколко нареждания и той се затича към изхода.

— Разбери каква е целта на този ход!

Агентът спря само за да вземе със себе си четиримата часовои до вратата на командния пост, забелязвайки нескритата изненада на Гар и Трия. Те бяха стигнали до определен извод за положението на Маккай и сега трябваше да направят преоценка на заключенията си. По всяка вероятност по-объркана беше Трия. Маккай знаеше, че Джедрик съвсем скоро щеше да засили съмненията й, когато им каже, че след завръщането си от 18-и вход той ще дойде с тях.

— Приемайте неговите заповеди като мои.

Оказа се, че проблемът около 18-и вход съвсем не беше безобиден. Броей бе превзел самия вход и две съседни сгради. Негов десантчик бе скочил от горните етажи върху един от най-елитните отряди на Джедрик, взривявайки се и причинявайки тежки загуби.

— Загиналите са повече от сто — донесе вестта останал без дъх куриер.

На Маккай не му хареса загатването за атака-камикадзе, но нямаше време за мислене. Трябваше да елиминират тази опасност. Даде нареждания за две подвеждащи маневри, докато трети взвод взриви една от завзетите сгради, сривайки входа и в купчина отломъци. Другата сграда на врага остана изолирана. Този бърз успех замая бойците на Джедрик и офицерите издадоха нареждания за пълно подчинение. Маккай им заповяда да вземат пленници и да ги доведат за разпит.

Сетне нареди на един от охраната на командния пост да донесе карта на района и да я окачи на стената. Беше изминал по-малко от час, откакто се раздели с Джедрик, но усещаше, че е навлязъл в нов свят, по-примитивен дори и от онази невероятна жена, която бе дала ход на всичко това. Преди получаваше сведения от втора и трета ръка, а сега се сблъскваше със самата реалност. Свистенето на огнеметите и експлозиите долу на улицата разтърсваха съзнанието му.