Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
Олсен бе получил от Лангли ясна заповед: беглецът при никакви обстоятелства не биваше да стига до Канада или да припарва до телефон.
Линет беше сигурен, че без компас човекът, когото търсеха, се върти в кръг и се спъва и пада на всяка втора крачка. Склоновете бяха потънали в непрогледен мрак, а луната бе скрита зад тежките облаци.
Мъжът наистина имаше петчасова преднина, но дори да се движеше по права линия, едва ли щеше да е изминал повече от четири километра. На ски баретите можеха да постигнат три пъти по-добра скорост и дори да се наложеше да ползват снегоходките, пак щяха да са два пъти по-бързи.
Линет беше прав за ските. Хората му изминаха разстоянието до Хижата за по-малко от час. Набързо я огледаха, за да установят дали беглецът се е връщал, за да си набави провизии, но не откриха нищо. Двата вече замръзващи трупа бяха отнесени в ограденото дворче, защитени от горските животни. Щом времето се оправеше, щеше да дойде хеликоптер и да ги прибере.
Взвод А се състоеше от 12 души и Линет бе единственият офицер. Заместникът му беше офицерски кандидат, а останалите десетима бяха сержанти — двама инженери (специалисти по взривовете), двама свързочници, двама медици, старши сержантът (не с една, а с две специалности), разузнавач и двама снайперисти. Докато Линет обхождаше полуразрушената постройка, старши сержантът огледа околността за следи.
Макар да се канеше да вали, сняг още не бе паднал и следите от обувките на спасителните екипи от Мазама бяха навсякъде около къщата — с изключение на разбитата стена около дворчето, откъдето на север поемаха стъпките на един-единствен човек.
Линет се замисли. Можеше да е за заблуда. Самият той никога не би тръгнал на север към Канада. Дотам бяха трийсет и пет километра, а за Афганеца това означаваше 44-часов преход. И да се движеше в правилната посока, никога нямаше да успее. Още повече че спецчастите щяха да го хванат на половината път.
Отне им още близо час, вече със снегоходки, да изминат следващите два километра. И тогава откриха другата хижа.
В Пасайтен има две-три хижи, които датират отпреди забраната на властите за строителство в Пустошта. Тази беше една от тях и очевидно някой беше влизал в нея съвсем скоро. Разбитият прозорец и камъкът на земята до него не оставяха никакво съмнение.
Капитан Линет влезе пръв, а двама от хората му го прикриваха. Трябваше им не повече от минута, за да проверят както хижата, така и гаража и бараката за дърва. Нямаше никого. Следи обаче имаше навсякъде. Линет пробва ключа за осветлението, но генераторът беше изключен и се наложи да светнат с фенерчетата си.
Край камината в дневната имаше кибрит, подпалки и няколко свещи. Натрапникът явно се беше възползвал от тях, за да се оправи из къщата. Линет се обърна към един от свързочниците:
— Чуй се с шерифа и го попитай кой е собственикът.
После се зае да огледа помещенията едно по едно. Нямаше сериозни поражения, но очевидно всяко чекмедже беше претърсено.
— Собственикът е хирург от Сиатъл — докладва след минути сержантът. — Идва тук само за лятото.
— Намери ми име и телефон. Шерифът сигурно ги знае.
Свързочникът взе името и номера, свърза се с Форт Люис, а оттам потърсиха хирурга в Сиатъл. Хубавото на хирурзите е, че при спешен случай можеш да ги намериш на пейджъра. Този случай определено беше спешен.
Корабът-призрак така и не приближи Сурабая. Там не го очакваше никаква коприна, а и шестте контейнера на палубата му изглеждаха все едно я бе натоварил.
„Контесата на Ричмънд“ продължи на юг от Ява, мина покрай остров Рождество и се отправи към Индийския океан.
Майк Мартин вече беше доста навътре в корабните дела.
Психопатът Ибрахим стоеше предимно в каютата си. Добрата новина бе, че през по-голямата част от пътуването той бе повален от някаква тежка болест. Оставаха седмина. Механикът си се занимаваше с двигателите, които носеха кораба на пълна скорост. Разходът на гориво беше без значение. Накъдето и да пътуваха, нямаше да им трябва за връщане.
Мартин все още нямаше отговор на двата основни въпроса — къде отиват и какъв експлозив има в трюма. Явно никой от спътниците му не знаеше, може би с изключение на химика, но той така и не обели дума за това.