Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
— Не, времето е съвсем подходящо — отвърна той откровено.
Мъжът бе разбира се Маеда Инучийо. Че не бяха намерили удобен случай да разговарят, откакто се срещнаха предишния път и че сега го среща по случайност тук, извън крепостта, е добър знак. Преди обаче да успее да каже нещо, Инучийо го пресече.
— Господин Маймунка, в крепостта споменахте за някакъв деликатен въпрос, по който искате да говорите с мен. Тъй като сега не съм на работа, ще ви изслушам.
— Ами, това, което имах да ви кажа, е, че… — Токичиро се огледа наоколо и избърса праха от един камък покрай рова.
— Това не е такова нещо, че да говорим за него, докато стоим прави. Защо не седнете?
— За какво става всъщност дума?
Токичиро заговори искрено и по лицето му се изписаха разгорещеността и съзнанието му за важността на въпроса.
— Вие обичате ли Нене, господин Инучийо?
— Нене ли?
— Дъщерята на господин Асано.
— А, нея.
— Предполагам, че я обичате.
— Това с какво ви засяга?
— Защото, ако е така, бих искал да ви предупредя. Като не сте знаели за положението й, вие изглежда направо сте помолили нейния баща за позволение да се ожените за нея.
— В това има ли нещо лошо?
— Има.
— И какво?
— Ами, работата е там, че Нене и аз вече от много години се обичаме.
Инучийо втренчи поглед в Токичиро и изведнъж цялото му тяло се разтресе от смях. По неговия израз Токичиро разбра, че не взима казаното на сериозно и затова прие още по-строг вид.
— Не, това въобще не е за смях. Каквато и да е причината, Нене не е такава жена, че да се откаже от мен и да се отдаде другиму.
— Така ли?
— Двамата сме си дали твърди обещания.
— Ами, ако нещата стоят така, то аз няма да се меся.
— Има един човек обаче, който може и да се намеси и това е бащата на Нене. Ако не оттеглите молбата си, господин Матаемон ще бъде притиснат от две страни и ще бъде принуден тържествено да посегне на живота си.
— Да си направи сепуку ли?
— Изглежда господин Матаемон не е знаел какво сме си обещали и затова е приел вашето предложение. Но поради обстоятелствата, които току-що ви обясних, Нене отказва да се съгласи с това.
— Добре тогава, а чия съпруга ще стане тя?
Предизвикан по този начин, Токичиро посочи себе си и каза:
— Моя.
Инучийо отново се разсмя, но не така шумно като преди.
— Нека шегите ви си имат граница, господин Маймунка. Някога поглеждали ли сте в огледало?
— Лъжец ли ме наричате?
— Защо Нене да се сгодява за такъв като вас?
— Ако е истина, какво ще направите вие?
— Ако е, тогава ще ви поздравя.
— Искате да кажете, че няма да се възпротивите, в случай че Нене и аз се оженим?
— Господин Маймунка…
— Да?
— Хората ще ви се смеят.
— Дори и да ни се смеят, нищо не може да се случи с една връзка, която се крепи на любов.
— Наистина говорите сериозно, нали?
— Да. Когато някоя жена не харесва мъжа, който я ухажва, тя го отбягва хитро, като върба на вятър. Щом се случи нещо такова, по-добре е да не се смяташ сам за глупак или да си мислиш, че си бил излъган. Като оставим това настрани, моля ви, не се сърдете на господин Матаемон, ако Нене и аз се оженим. Само ще прибавите към всичко останало и обида.
— Това ли е, за което искахте да говорите с мен?
— Да, и съм ви много благодарен за онова, което казахте. Умолявам ви да не забравите обещанието, което току-що дадохте.
Токичиро се поклони, но когато вдигна глава, Инучийо си бе тръгнал.
Няколко дни по-късно Токичиро се отби в дома на Матаемон.
— Относно това, за което говорихме преди време — започна той официално. — Срещнах се с господин Инучийо и внимателно му обясних вашето затруднено положение. Той каза, че ако дъщеря ви няма намерение да стане негова съпруга и ако наистина ние двамата вече сме си дали взаимно обещание, то тогава наистина няма какво да се направи. Изглежда се примири с обстоятелствата.
Докато Токичиро разказваше накъсо какво е станало, по лицето на Матаемон си пролича, че той самият не знае как точно да разбира всичко това. Токичиро продължи:
— Което ще рече, че господин Инучийо прояви известно съжаление, тъй че за него ще бъде неприемливо, ако ръката й бъде дадена на когото и да е другиго. Ако тя и аз се сгодим и се оженим, ще бъде разочарован, но ще се примири с това. Ще приеме всичко като мъж и ще ме поздрави. И все пак, ще бъде много недоволен, ако дадете Нене на някой друг.
— Почакайте, Киношита. Ако добре съм чул, господин Инучийо е казал, че няма нищо против, ако Нене се омъжи за вас, но не и за друг, така ли?
— Правилно.
— Невероятно! Кой ви е казал, че може да се ожените за Нене? И кога?
— Със срам трябва да кажа, че никой.