История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))

Голям успех на Сърбия от онова време е решаването на сръбския църковен въпрос: през 1832 г. сръбската православна църква добива свое независимо вътрешно устройство начело с Белградската митрополия. Сърбия извоюва освен това пълна митническа независимост. През 1831 г. започва работа Държавна печатница и от началото на 1834 г. Сърбия има свой официален вестник — „Новине српске“, от Пречанските краища идва интелигенция, развива се просвета, основана е санитарно-медицинска служба, отворена е аптека и т.н.

Макар и неграмотен и простоват, с поведение на турски паша, Милош разбира ролята на образованите люде в изграждането на държавата. По негово време Сърбия прави първите крачки на своето културно-просветно издигане — през 1839 г. в княжеството вече функционират повече от 70 първоначални училища, няколко лицея, една „велика школа“ и една семинария, а в Нови Сад, на австрийска територия, от 1827 г. работи културно-просветно дружество „Матица српска“.

Но като всяко управление и това на Милош не жъне само успехи, а има и много негативни характеристики и минуси. Главният минус е в липсата на основен закон, разграничаващ и регламентиращ правомощията и функциите на държавните органи и власти, в едноличната власт, тиранията и абсолютизма на Милош.

Султанският хатишериф от 1830 г. предписва сръбският княз да управлява с помощта на един несменяем съвет от сръбски първенци (старейшини). Милош обаче не желае да дели властта с никого и не бърза да създава такъв съвет. Неговото разбиране е, че и да се създаде и когато се създаде подобен съвет, той трябва да има само административни, но не и законодателни и политически функции. Князът създава една „законодателна комисия“ от хора непрофесионалисти, а и се меси в нейната работа. През 1834 г. са създадени и 5 попечителства (министерства), но попечителите получават административни функции, а Милош продължава да управлява с наредби, укази и наставления. Сърбия получава и ново административно деление — нахиите изчезват и са образувани околии, окръзи и области (сердарства). Заедно с това изчезват кнезовете — единствено Милош е кнез, но вече се титулува княз. Всъщност осъществява се централизация на властта, местните управи са напълно подчинени на Милош и зависими от него, тяхната задача е само да се грижат за поддържането на реда в съответните райони.