Хари
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хари». Краткое содержание книги:
Хауард Елайъс е отявлен враг на лосанджелиската полиция, водил е множество дела, обвиняващи нейни служители в прояви на расизъм и бруталност, което го прави известна личност, въпреки че тази слава му спечелва омразата на повечето полицаи в града.
Хари Бош е детективът, на когото е възложено разследването по убийството на Елайъс, макар за него
колегите му да са главните заподозрени. Той е наясно, че в града тлее напрежение на расова основа, което може да ескалира при погрешен ход от негова страна.
Мъжът и жената ги изгледаха изумено. Хари продължи:
— В хода на следствието за убийството на Хауард Елайъс открихме информация, която според нас оневинява Майкъл Харис. Ние…
— Невъзможно! — възкликна Сам Кинкейд. — Харис е убиецът. Неговите отпечатъци бяха открити в къщата ни, в старата ни къща. Да не искате да ми кажете, че според лосанджелеското полицейско управление собствените му хора са подхвърлили тези улики?
— Не, господине. Искам да ви кажа, че сега разполагаме с убедително обяснение за тези улики.
— Е, нямам търпение да го чуя.
Бош извади от джоба на сакото си два сгънати листа хартия и ги разтвори. Единият бе фотокопие на откритата от Пелфри квитанция, а другият на работният картон на Харис.
— Госпожо Кинкейд, вие шофирате бяло волво с регистрационен номер едно-Б-Х-шест-шест-осем, нали така?
— Не, няма такова нещо — отвърна вместо нея Рихтер. Бош го погледна за миг, после отново се върна към жената.
— Вие ли шофирахте този автомобил миналото лято?
— Беше бяло волво, да — потвърди тя, — но не си спомням номера му.
— Семейството ми притежава единадесет магазина за автомобили и части от още шест в окръга — каза съпругът й. — За шевролети, кадилаци, мазди — каквото поискате. Даже за поршета. Но не и за волво. И какво мислите? Тя си избра точно такава кола. Каза, че била по-безопасна за Стейси и после… Е, няма значение.
Сам Кинкейд вдигна ръка към устата си и замълча. Бош тактично изчака.
— Можете да ми се доверите за регистрационния номер. Автомобилът е бил регистриран на ваше име, госпожо Кинкейд. На дванадесети юни миналата година това волво е било измито в „Холивуд Уакс & Шайн“ на Сънсет Булевард. Човекът, който я е закарал, поискал пълно почистване, което включва обиране с прахосмукачка. Ето квитанцията.
Той се наведе напред и я остави на масата. Семейство Кинкейд я погледнаха. Рихтер надникна над раменете им.
— Някой от вас спомня ли си за случая?
— Ние не ходим сами да си мием колите — отвърна Сам Кинкейд. — И не използваме чужди автомивки. Ако искам да ми измият колата, отивам в някой от моите магазини. Не се налага да плащам за…
— Аз си спомням — прекъсна го съпругата му. — Тогава водих Стейси на кино в „Ел Капитан“. До мястото, където паркирахме, имаше строеж — сменяха покрива на сградата до гаража. Когато излязохме навън, по автомобила имаше нещо, което приличаше на малки петънца смола. Колата беше бяла и се забелязваха. Когато плащах за паркинга, попитах къде има автомивка.
Кинкейд гледаше към жена си така, сякаш току-що се е оригнала на благотворителен бал.
— Значи вие сте закарали волвото да го измият, така ли? — погледна я Бош.
— Да. Сега си спомням.
Тя погледна към съпруга си и после отново към Хари.
— В квитанцията пише, че е било дванадесети юни-продължи той. — Колко време преди това дъщеря ви беше свършила училище?
— Предишния ден. Това беше нашият ритуал за посрещане на лятото. Обяд и кино. Гледахме филма за онези двамата, които не можеха да открият мишката в дома си. Беше смешен… Мишката беше по-умна от тях.
Очите й блуждаеха — бе потънала в спомени за дъщеря си.
— След като вече не е била на училище — каза Бош, — възможно ли е да е оставила учебниците от последния ден във волвото? Може би някъде отзад?
Кейт Кинкейд бавно кимна.
— Да. Спомням си, че по някое време през лятото се наложи да й кажа да си прибере учебниците от колата. Постоянно се плъзгаха по седалката, докато шофирах. Тя не го направи. Накрая аз ги събрах и ги отнесох в стаята й.
Бош отново се наведе напред и остави на масата другото фотокопие.
— Миналото лято Майкъл Харис е работил в „Холивуд Уакс & Шайн“. Това е работният му картон за седмицата, когато се е падало дванадесети юни. Бил е на работа цял ден, когато сте откарали волвото в автомивката.
Сам Кинкейд разгледа документа.
— Искате да кажете, че през цялото време сме… — започна той и замълча. — Твърдите, че той… че Харис… е почистил волвото с прахосмукачка и тогава е пипнал учебника на дъщеря ми? Че го е вдигал или нещо подобно и после учебникът се е озовал в спалнята й. И след като я отвлякоха…
— Полицията е открила отпечатъците — завърши Бош. — Да, така смятаме.
— Защо не се сетиха за това на процеса? Защо…
— Защото е имало други улики, свързващи Харис с убийството — отвърна Едгар. — Момичето… хм, Стейси е била открита на по-малко от две преки от апартамента му. Това е била сериозна улика. Неговият адвокат решил, че трябва да обвини ченгетата. Да омаловажи доказателствената стойност на отпечатъците, като заяви, че са подхвърлени от полицията. Изобщо не е търсил истината.