Хари
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хари». Краткое содержание книги:
Хауард Елайъс е отявлен враг на лосанджелиската полиция, водил е множество дела, обвиняващи нейни служители в прояви на расизъм и бруталност, което го прави известна личност, въпреки че тази слава му спечелва омразата на повечето полицаи в града.
Хари Бош е детективът, на когото е възложено разследването по убийството на Елайъс, макар за него
колегите му да са главните заподозрени. Той е наясно, че в града тлее напрежение на расова основа, което може да ескалира при погрешен ход от негова страна.
— Не съм.
— Знаете ли, като съдя по онези стъкла в косата ви, дали не сте вие двамата, за които по телевизията съобщиха, че били обстрелвани на Уестърн.
— Да и какво от това? — попита Едгар.
— Ами, това е само на няколко преки от мястото, където са открили Стейси Кинкейд.
— Е, и?
— Ами, ако сте били там, чудя се дали не сте се срещнали с две мои приятелчета, Руфъс и Анди.
— Да, срещнахме ги и знаем, че трупът е бил изхвърлен три дни след смъртта на момиченцето.
— Значи вървите по моите стъпки.
— По някои. Снощи посетихме и Мадам Реджайна.
Бош най-после излезе от замайването си, но остави Едгар да разговаря с Пелфри.
— Тогава не са били глупости онези неща за убиеца на Илай?
— Нали сега сме тук.
— И какво друго искате да знаете? Или обикновено не си разкриваше картите. Никога не бях сигурен по коя част от загадката работя, ако разбирате какво искам да кажа.
— Разкажете ни за регистрационните номера — наруши мълчанието си Бош. — Знаем, че сте изискали от „Холивуд Уакс & Шайн“ квитанции за период от седемдесет и пет дни. Защо?
Пелфри продължително ги изгледа, сякаш обмисляше нещо.
— Елате вътре — рече накрая той. После ги отведе в кабинета си.
— Не исках да идвате тук — каза частният детектив. — Но сега…
Той посочи с две ръце към кашоните, които покриваха всички хоризонтални повърхности в стаята. Бяха ниски кашони, които събираха двадесет и четири кутии кока-кола. В тях имаше опаковани квитанции с картонени етикети, върху които бяха написани дати.
— Това ли са квитанциите от „Холивуд Уакс“? — попита Бош.
— Точно така. Илай искаше да занесе всичките в съда като на изложба. Пазех ги тук, докато му потрябват.
— За какво точно е имал намерение да ги използва?
— Мислех си, че знаете.
— Ние сме няколко крачки зад вас, господин Пелфри.
— Дженкинс. Или Дженкс. Повечето хора ме наричат Дженкс. Не зная точно какво означават всички тези квитанции — нали споменах, че Илай не ми показваше всичките си карти — но имам представа. Виждате ли, когато ги изиска, той ми даде списък с регистрационни номера. Каза да ги прегледам и да видя дали няма да открия някой от тях в квитанциите.
— И открихте ли?
— Да, отне ми почти цяла седмица.
— Колко?
— Само един номер.
Той отиде при един от кашоните и посочи към етикета с дата 12 юни.
— Тук.
Пелфри измъкна една от квитанциите и я подаде на Бош. Едгар се приближи и също погледна. Беше за пълно почистване на бяло волво. Посочваше се регистрационният номер и стойността на услугата — 14.95 долара плюс ДДС.
— И този номер е бил в списъка, който ви е дал Елайъс — каза Бош.
— Точно така.
— И не сте открили друг, който да съвпада.
— Нали това ви казах.
— Знаете ли чия е тази кола?
— Не точно. Или не ми каза да проверя. Но аз предположих на кого е.
— На семейство Кинкейд.
— Вече ме настигнахте.
Бош погледна към Едгар. По лицето на партньора си видя, че той все още изостава.
— Отпечатъците. За да докаже категорично, че Харис е невинен, Елайъс е трябвало да обясни присъствието на отпечатъците на клиента си върху учебника на жертвата. Ако не е имало причина Харис да е влизал в дома на Кинкейд и да е докосвал книгата, има две възможни обяснения. Първо, че отпечатъците са подхвърлени от ченгетата. И второ, че Харис е пипал книгата, когато е била някъде другаде, извън спалнята на момичето.
Едгар кимна.
— Колата на Кинкейд е била измита в „Холивуд Уакс & Шайн“, където е работил Харис. Квитанцията го доказва.
— Точно така. Елайъс само е трябвало да обясни как учебникът се е озовал вътре.
Бош се обърна към кашоните върху бюрото на Пелфри и посочи към картонения етикет.
— Дванадесети юни — каза той. — Това е към края на учебната година. Децата си разчистват шкафчетата. Прибират си учебниците вкъщи. Вече нямат домашни и книгите може да са се въргаляли във волвото.
— Колата влиза в автомивката — продължи Едгар. — Обзалагам се, че пълното почистване включва обиране с прахосмукачка.
— И тогава Харис е пипал книгата, докато е чистил вътре — прибави Бош. — И ето ти отпечатъците.
— Значи Харис е почиствал колата на Кинкейд — рече Едгар. После погледна към Пелфри. — Управителят на автомивката каза, че сте се върнали да проверите нещо в работните картони.
Частният детектив кимна.
— Така е. Копирах работния картон, доказващ, че Харис е бил на работа, когато е било чистено бялото волво. Илай ме помоли да свърша работата без съдебно нареждане. Предполагам, че работният картон е бил окончателното му доказателство и не е искал никой да знае за него.