Торнадо
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Торнадо». Краткое содержание книги:
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
— Твоят любовен живот изобщо не ме интересува — рече презрително Карл. — Питам те защо домъкна и нея. Някакво си пикливо маце! Да не си полудял! Тази работа не ми харесва. Ама никак.
Сесил знаеше, че когато Карл го гледа с блеснали очи и държи монолози, без изобщо да мърда устни, положението е напечено и той трябва начаса да каже нещо.
— Кони непрекъснато ми разправяше колко мразела банката и колежките — рече нервно Сесил. — Постоянно се слагали на шефовете. И били снобки. Как искала да им го върне тъпкано, задето си придавали важности и се държали с нея като с боклук. Така една вечер ми хрумна тази блестяща идея.
— Получил си озарение, а? — подметна подигравателно Карл.
— Нещо такова — отвърна Сесил, без да обръща внимание на присмехулния му тон, и продължи: — Започнах да я проверявам, току й подмятах: „Я да я оберем тази банка! И да им натрием носовете!“, неща от този род. После вече започнах да й говоря сериозно, Кони разбра и се съгласи да го направим.
— Сега доволна ли си? — попита Карл и отново стрелна с поглед жената на задната седалка. Сетне рече на брат си: — Глупак такъв. Толкова ли не виждаш, че с чукане ти е завъртяла главата. Точно така. Спала е с теб колкото, за да я вземеш.
— Не бъди несправедлив, Карл — каза гневно Сесил. — Не е така. Кони ни помогна много. Нима мислиш, че всичко щеше да мине толкова гладко, ако не беше Кони? Тя подготви нещата отвътре, не можехме да минем без това. Видя с очите си как му тегли куршума на онова ченге.
— И заради това стана съвсем напечено.
— Не знам дали е станало напечено, но благодарение на мен ти отърва кожата — извика от задната седалка Кони. — Онзи кретен се целеше в теб, леке такова! И хич не им разправяй, че заради мен било станало напечено. Нали ти пръв започна, когато уби колоездача! И този тук, дето си яде сополите, също се хвърли да убива наред.
Карл погледна Сесил.
— Както гледам, братко, само ти не си убил никого. Но така е всеки път, нали?
Сесил натисна с все сила спирачките, те изсвистяха и колата закова насред шосето. Не че пречеше на някого. По асфалтирания път, който лъкатушеше между гъстите борови гори, нямаше други автомобили. Дори и шосето да си имаше име или номер Сесил не ги знаеше. То едва ли беше обозначено върху картите. Сесил се бе похвалил пред брат си, че е намерил скривалище насред такава непроходима гора, че и сто години да ги търсят, няма да ги намерят.
Виж, беше сглупил, когато се беше обърнал към Карл и го бе попитал за какво намеква с последните си хапливи думи.
— Намеквам, че всеки път, когато работата се спече, аз стрелям, за да се измъкнем — изсумтя презрително Карл и пак се обърна към Кони. — Донжуанът казвал ли ти е как оплеска всичко онзи път в Аркаделия?
— Пистолетът засече! — възкликна пискливо Сесил.
— Така ми каза и тогава, но пред съда си дрънкал друго — че сърце не ти давало да натиснеш спусъка и да застреляш онзи кретен.
— Така ме посъветва адвокатът. Той ме накара да го кажа, Карл. Ти си беше добре, защитаваше те онзи устат адвокат либерал от северните щати, дето си връзваше косата на опашка и непрекъснато дрънкаше за възвишените си идеали. А моят адвокат ме посъветва да покажа, че се разкайвам. Така и направих.
— Не се и съмнявам, драго ми братле. Знам, че пред съда си посипал главата с пепел. Защото си един пиклив страхливец.
Сесил се пресегна и стисна Карл за гърлото. Брат му го ръгна с все сила с дръжката на пистолета в стомаха.
Кони изпищя.
— Какви ги вършите?
Сесил падна назад, като се мъчеше да си поеме въздух и се държеше за корема. Карл се запревива от смях, после втъкна пистолета в колана на панталона си, пресегна се и обхвана с длани почервенялото лице на брат си.
— Само те проверявах, братко. Исках да видя дали най-после ще намериш малко смелост в себе си. Хареса ми, така да знаеш! Мале! Как само ми се нахвърли! Видя ли, Майрън?
— Да, Карл.
— Жалко, че не беше с нас в Тъкър, щяхме да го използваме срещу онези гадни чернилки, нали, Майрън?
— Разбира се, Карл.
— Вие не сте добре — изсумтя Кони. Но и тя се смееше — след тази малка сценка напрежението се беше разсеяло и всички се бяха поотпуснали. — Ей на това му се вика луди глави!
Карл плесна лекичко Сесил по бузата.
— Добре ли си, братко?
Той още се опитваше да си поеме дъх, но за да не разочарова Карл, му показа с ръка, че му няма нищо.
— Тогава пали таратайката и да продължаваме нататък, братле! Карай към това твое бунгало, изгарям от нетърпение да махна от себе си проклетите тузарски дрехи. Ние с покойния господин Бейли нямаме еднакъв вкус.