Торнадо
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Торнадо». Краткое содержание книги:
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
— Знаеш ли, мамо? Сложихме нещата в куфара, вече съм готов да тръгваме за Далас. В колко часа потегляме утре? Веднага щом станем, или първо трябва да закусим? Днес Джак ми позволи да пояздя един от конете. Държеше юздата и обикаляше с коня ограденото пасище, а аз седях на седлото, но ти не се плаши, защото се държах здраво, ама много здраво и не паднах. Сложихме в куфара и книжката с динозаврите. Вече се изкъпах и сега играем на „Не се сърди човече“.
Джак не знаеше какво от този словесен поток е разбрала Ана. Тя слезе от колата, приклекна и притисна до себе си момчето. После го гушна, изправи се и го притисна още по-силно. Дейвид обви крачета около кръста й и също я прегърна, като потупваше с мънички длани по гърба й.
Джак погледна над главицата му Ана в очите.
И разбра всичко.
Накрая Дейвид се задърпа и майка му го пусна на земята.
— Ядохме сладолед и Джак ми позволи да сипя отгоре шоколадовия сироп. Не разлях и капчица. Мога да ти сипя и на теб, мамо, знам как.
Тя му направи някакъв знак. Момченцето рече на Джак:
— Каза някой друг път. Била уморена.
— Ами тогава да я заведем вътре.
Докато вървяха към къщата, Джак се опита отново да срещне очите й, но тя избягваше да гледа в негова посока. В кухнята извади от хладилника кана с портокалов сок и си наля една чаша. Дейвид продължаваше да бърбори, без да спира.
— Познай какво вечеряхме, мамо! Хотдог. Джак нрави много вкусен хотдог. Ще ме научи и как се играе дама, за да изненадам дядо, когато той си дойде вкъщи.
Усмивката на Ана угасна. Тя побърза да се извърне и да занесе празната чаша в мивката.
— Знаеш ли, Дейвид? — подхвана Джак. — Според мен майка ти е уморена. За себе си съм сигурен, че съм капнал. Какво ще кажеш, дали да не си легнем? Хайде, заведи мама горе. А аз ще заключа, когато си тръгна.
— Колкото по-рано си легна, толкова по-рано ще стана, нали, Джак?
— Разбира се.
Дейвид пъхна ръчица в дланта на майка си.
— Ела, мамо! Ще те сложа да си легнеш!
Ана го помилва по бузката, но Дейвид като че ли не забеляза сълзите, блеснали в очите й.
— Лека нощ, Джак!
— И да се наспиш хубаво. До утре сутринта!
Джак събра лепкавите от сладоледа купички и ги сложи в миялната машина. Занесе в мокрото помещение няколкото мокри кърпи за съдове. Когато се върна, с изненада видя в кухнята и Ана.
Тя изглеждаше смазана и уморена. Изу си сандалите и разкопча колана. Гримът й се бе поразмазал, очите й бяха пълни със сълзи и бяха зачервени.
— Делри…
Младата жена кимна едва забележимо, после тръгна нечуто към едно от шкафчетата. Джак застана пред нея.
— Седни и ми кажи какво искаш.
Ана веднага се съгласи, явно беше съвсем изтощена. Седна на стола при кухненската маса и се пресегна да вземе бележника и химикалката.
— Какво искаш?
Тя посочи електрическия чайник, Джак го напълни вода и го включи. Сложи на масата чаша с чинийка и седна срещу Ана.
— Каза ли на Дейвид?
Младата жена поклати глава и направи знака за сън.
— Според мен си взела правилно решение. Ще му кажеш утре.
Тя му написа, че момчето ще е разочаровано, задето няма да отиде в увеселителния парк. Джак се усмихна тъжно.
— Дете, какво да го правиш!
Благодаря ти, че днес беше с него.
— Не го прави на въпрос.
Нямах представа, че ще се забавя толкова. Аз…
Джак се пресегна през масата и взе химикалката от безжизнените пръсти на Ана.
— Приятно ми е да съм с Дейвид. Беше ми хубаво да стоя с него. Радвам се, че помогнах.
Ана въздъхна.
Благодаря ти!
— За нищо — отвърна Джак и също въздъхна.
Иззвъня телефонът. Той го посочи и попита Ана дали да вдигне.
Да, ако обичаш.
— Ало!
— Господин Сойър ли е?
— Да.
— Обажда се Марджори Бейкър. Исках да видя дали Ана се е прибрала без произшествия.
— Дойде си преди малко.
— Как е?
— Много уморена.
— Ще й предадете ли нещо? Кажете й, че съм се свързала с директора на едно погребално бюро. Трябва да отидем при него в девет сутринта.
— Много мило от ваша страна, госпожо Бейкър.
— Това е най-малкото, което мога да направя. Имате ли подръка лист и молив?
Той записа информацията, после каза:
— Извинявайте, но стига да не ви затруднявам… Не искам да уморявам Ана още и да я карам да пише. Какво точно се случи? Доколкото разбрах, трябваше да закарат Делри в Далас и да му направят операция.
— Получи още един сърдечен удар. Не успяха да го спасят.
— Ясно — прошепна Джак, когато Марджори Бейкър завърши разказа си. — Благодаря! Ще предам съобщението на Ана.
— Кажете й че ако има нужда от нещо, да не се притеснява и да ми звъни.