Сребърен куршум [bg]
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен куршум [bg]». Краткое содержание книги:
Твърде много разчитах на него, като се имаше предвид, че заседател номер три е отговарял на въпросите на съдията, обвинението и защитата в продължение на по-малко от трийсет минути. Ала тъкмо до това се свежда изборът на съдебни заседатели. Бързи, инстинктивни решения, основаващи се на опита и наблюдението.
В крайна сметка щях да оставя двете овце да влязат в съдебния състав. Разполагах с още един отвод и щях да го използвам за заседател номер седем или номер десет. Тоест за инженера или за пенсионера.
Помолих съдията за няколко минути, за да се посъветвам с клиента си. После се обърнах към Елиът и плъзнах схемата си пред него.
— Това е, Уолтър. Остана ни един последен патрон. Как мислиш? Според мен трябва да се отървем от номер седем и десет, но можем да отстраним само единия.
Продуцентът активно участваше във всичко. Откакто предишната сутрин в ложата бяха седнали първите дванайсетима, той изразяваше категорични и интуитивни мнения за всеки заседател, когото исках да отстраня. Но никога досега не беше избирал съдебни заседатели. За разлика от мен. Търпях коментарите му, обаче накрая избирах сам. Но това последно решение беше като хвърляне на жребий. И двамата можеха да са опасни за защитата. И двамата можеха да се окажат овце. Изборът беше труден и се изкушавах да се доверя на инстинкта на клиента си.
Елиът посочи графата на заседател номер десет — пенсионирания автор на ръководства за употреба на играчки.
— Този. Отърви се от него.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
Погледнах схемата. Върху десета графа имаше много синьо, но също толкова имаше и върху седма. Инженерът.
Струваше ми се, че авторът на ръководства е като озеленителя. Ужасно искаше да го изберат, но навярно по съвсем различни причини. Предполагах, че възнамерява да използва събрания опит, за да напише книга или киносценарий. През цялата си кариера беше писал ръководства за употреба на играчки. Като пенсионер, призна той по време на разпита, се опитвал да пише литература. А нищо не може да се сравнява с мястото на първия ред в процес за убийство, за да стимулира въображението и творческия процес. Това беше добре за него, но не и за Елиът. Не исках заседател, на когото му допада мисълта да съди друг човек — по каквато и да било причина.
Имах съвсем други основания да означа заседател номер седем в синьо. Той беше посочил, че е авиокосмически инженер. Промишлеността, в която работеше, имаше засилено присъствие в Южна Калифорния и затова през годините бях разпитвал неколцина инженери. Общо взето, те имаха консервативни политически и религиозни възгледи, две много сини характеристики, и работеха в компании, които разчитаха на огромни държавни поръчки и субсидии. Гласът за защитата представляваше глас срещу властта, нещо, което трудно можеха да направят.
Накрая, но може би на първо място по важност, инженерите съществуват в свят на логика и абсолюти. Това са неща, които често са неприложими към престъплението, местопрестъплението и дори към наказателната съдебна система като цяло.
— Не знам — казах. — Мисля, че трябва да си отиде инженерът.
— Не, той ми харесва. Хареса ми още отначало. Има честни очи. Искам да остане.
Извърнах се от Елиът и погледнах към ложата. Преместих очи от номер седем към номер десет и отново ги върнах върху номер седем. Надявах се да уловя някакъв признак, нещо, което да ми покаже вярното решение.
— Господин Холър — обади се съдия Стантън. — Искате ли да използвате последното си право на отвод, или приемате този състав съдебни заседатели? Напомням ви, че става късно, а ни остава да изберем алтернативни заседатели.
Докато съдията се обръщаше към мен, телефонът ми вибрираше.
— Хм, само момент, ваша чест.
Отново се обърнах към Елиът и се наведох към него, сякаш за да му прошепна нещо. Всъщност обаче исках да извадя телефона си.