Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
Гуин вдигна ръка, но се поколеба, Джил знаеше, че той се страхува, и по някакъв неясен начин дълбоко в душата си разбра, че го е обърнала в бягство и може да продължи натиска, стига да подбира верните думи. Без съмнение беше докарала човека близо до срив. Около нея се материализираха Диви — едно неспокойно ято, което гледаше яростно хората, които я бяха отвлекли, размахваше мънички юмручета и разтягаше устни в беззвучно ръмжене. Когато Гуин кресна поредица от думи на някакъв непознат език, част от Дивите изчезнаха, други се присвиха до нея изплашени, но някои храбро заръмжаха срещу него.
— Няма да ти се подчинят — каза Джил. — Но ще ги отпратя, за да не се наранят — вдигна ръка и ги разпръсна повече с мисъл, отколкото с жест. Сивото й гномче остана последно, зъбейки се като куче, докато тя не го пропъди, тропайки с крак.
— Коя си ти? — този път се обади бардекецът, който шептеше тихо, а тъмното му лице беше посивяло.
— Знаеш коя съм.
Това беше тържествен блъф и нищо повече, но Гуин отстъпи рязко назад. Не от страх — тя внезапно осъзна, че устните му мърдат с искрено усилие, сякаш отчаяно се опитва да си спомни, че е близо до сълзи. Като че беше добавила шок към някаква лична мъка, чиято тежест повече не можеше да понася. Бардекецът местеше поглед от единия към другия с присвити очи.
— Гуин, какво означава всичко това? — озъби се той, леко повдигна меча си с напрегнати рамене. — Започвам да се питам дали си ни казал истината, или…
Мечът му беше изваден, но внезапно Гуин се раздвижи, проблесна стомана, чу се стон и бликна кръв. Бардекецът се олюля, направи крачка, изпусна меча и падна по лице на пода. С дълга, изцапана с кръв кама в ръка, Гуин се извъртя на пета и улови погледа й. Вдигна рязко оръжието и я изгледа яростно над върха му. Джил се вкамени и видя насреща си чиста лудост.
— Бих могъл да те убия, без да се напъвам — прошепна той.
— Сигурно — дори още по-лесно.
Той се усмихна и наведе камата, но само с няколко инча. Тя усети как между гърдите й се спуска тънка струйка студена пот, а друга се стича по гърба й. Зад него се материализираха нейното сиво гномче и два моравозелени негови събратя, и тримата бяха широко усмихнати и танцуваха, сочейки към света извън прозореца. С огромно усилие на волята тя гледаше само в лицето на Гуин, но този път той не допусна да надникне в очите му.
— Красива си за вещица — отбеляза той и тонът му беше толкова обикновен, че вдъхваше страх. — Но аз зная един-два номера срещу женски магии. Няма отново да ме омагьосаш.
През прозореца до нея стигна някакъв шум, може би от ботуш. Тя побърза да заговори, за да отвлече вниманието му:
— Въобще не съм те омагьосвала. Дори не зная какво се случи, когато надникнах в очите ти, истина ти казвам.
— Охо, след като те победих, ще започнеш да скимтиш и се измъкваш, така ли? — усмивката му беше ужасяваща, студена и скована, като че принадлежеше на труп, но той така и не отпусна камата, държейки я без никакво напрежение на равнището на кръста си.
— Казвам ти простата истина. Зная само, че отнякъде по някакъв начин си ми познат.
Той отметна глава като подплашен кон, налудничавата усмивка изчезна:
— Помислих същото за Родри, когато за първи път го видях. Знаеш ли къде беше това? В Кермор, в една воняща кръчма, наречена „Дъното“, където Мерик и Барума го бяха приклещили, както ловци елен, с половин дузина негодници около него — и той се разсмя. Един човек с меч срещу шестима и той се разсмя, сякаш участваше в най-хубавата шега на този свят — гласът на Гуин стана нежен. — Това по някакъв начин накара сърцето ми да се скъса. Тъкмо както каза и ти: отнякъде, по някакъв начин — похитителят се отърси, камата проблесна и той отново се ухили, пристъпвайки две крачки към нея. — Да не мислиш, че не съм ги чул и аз да идват? Да не ме смяташ за глупак, момиче? Ти ще бъдеш моят щит.
Със свободната си ръка посегна към рамото й, без съмнение с намерението да я стисне пред себе си с нож на гърлото. Джил я отбягна, приведе се, изви се, докато ставаше, и го ритна с все сили в корема. Отново се приведе, сграбчи свободната му китка и го преметна през рамо така, че той отхвръкна и се блъсна много силно в стената. Камата изхвърча извън неговия досег. Тя извади кинжала от ризата, измъкна го от ножницата му и зае бойна поза, докато той се надигна с мъка, с изваден въздух, но ни най-малкото объркан от удари, които биха оставили обикновен човек обезсилен и задъхан на пода. За да прикрие внезапния си страх, Джил се засмя.