Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
— Съжалявам за вашите астронавти, докторе — изрече мъжът, обърна се и се отдалечи.
Джак се насили да се изправи на крака. Макар и с мъка и залитане, той успя да се задържи прав.
— А кой, по дяволите, сте вие? — извика той след него.
Мъжът се спря и се обърна.
— Аз съм доктор Айзък Роман, ИИЗБА-САЩ — каза той. — Совалката в момента е огнище на биологична зараза. В тези случаи армията поема командването в свои ръце.
ИИЗБА-САЩ, доктор Айзък Роман го бе произнесъл като една дума, но Джак знаеше какво означава това съкращение. Институт за изследване на заразни болести към армията на САЩ. Но какво правеше армията тук? Откога „Дискавъри“ се бе превърнала във военна операция?
Джак присви очи срещу вятъра, който го бе засипал с цял облак прах. Черепът му още пулсираше от удара, а мозъкът му се опитваше да асимилира смайващата информация. Измина сякаш цяла вечност в непрестанно сменящите се в съзнанието му картини в забавен и почти сюрреалистичен каданс. Крачещите с твърда стъпка мъже към совалката, облечени в костюми за биологична защита. Военният, който го наблюдаваше с безизразно лице иззад скафандъра. Огромната тента, извисила се високо над входа на „Дискавъри“ и развявана от вятъра като някакъв жив, дишащ организъм. Погледна отново към кордона от войници, които препречваха пътя на неговия екип. После отново обърна поглед към совалката и видя как странните създания в оранжеви костюми изнесоха първата носилка изпод тентата. Тялото бе запечатано в черен чувал. По него бяха налепени няколко стикера със светлочервения знак за биологична опасност, които отдалеч приличаха на цветя, поникнали от трупа.
Точно носилката с трупа накара Джак отново да се върне в действителността.
— Чакайте, къде отнасяте телата?
Доктор Роман дори не го удостои с поглед, а просто посочи с ръка към единия от хеликоптерите. Джак тръгна към совалката и отново се озова срещу войника, който отново бе вдигнал приклада на пушката си, готов за нов удар.
— Хей! — долетя до тях вик откъм екипа на НАСА. — Само посмей да го удариш пак! Тук сме тридесет свидетеля.
Войникът се обърна към разгневените служители на НАСА и Американската космическа агенция, които бяха огънали напред военния кордон и надаваха гневни възгласи.
— Това да не ви е фашистка Германия?
— За кои, по дяволите, се мислите?
Изнервените войници се сближиха, за да заздравят кордона пред напиращите членове на екипа по посрещането. Те не спираха да викат и вдигат прахоляк, тропайки в знак на протест.
Внезапно във въздуха изтрещя изстрел. Тълпата потъна в гробна тишина.
„Има нещо много странно тук, мислеше си Джак. Нещо, което ние не разбрахме.“ Тези войници са дошли тук, готови да убиват.
Явно ръководителят на конвоя също разбра това, защото изкрещя:
— Слушайте, в момента имам директна радиовръзка с Хюстън! Всяка ваша дума или действие е достояние на стотици мъже и жени в Залата за управление на полетите.
Бавно, един по един войниците смъкнаха дулата на пушките си и погледнаха към командващия ги офицер. Последва дълго мълчание, нарушавано единствено от воя на вятъра.
Доктор Роман застана до едната страна на Джак.
— Вие изглежда не разбирате за какво става въпрос — рече той.
— Тогава ни обяснете.
— Опитваме се да овладеем сериозна опасност от биологична зараза. Съветът за сигурност към Белия дом е призовал Военния отдел за спешни действия при борба с биологични опасности — отдел, специално създаден със закон на Конгреса. Доктор Макелъм, тук сме по нареждане на Белия дом, разбирате ли сега?
— Каква биологична опасност?
Роман се поколеба. Хвърли поглед към разгневените служители на НАСА, които все така бяха огънали кордона от войници.
— Кой е причинителят?
Доктор Роман го погледна право в очите иззад прозрачния шлем.
— Тази информация е строго секретна.
— Всички ние сме лекари, задачата ни е да се грижим за живота и здравето на екипажа на совалката. Защо никой не ни е уведомил за такава опасност?
— НАСА дори няма представа за какво става въпрос.
— А вие откъде знаете? — Въпросът му, който бе толкова важен, остана без отговор.
Втора носилка се появи откъм тентата. „Чие ли тяло носеха сега?“ — запита се Джак. Лицата на четиримата от екипажа на „Дискавъри“ се появиха в съзнанието му. Всички те бяха мъртви. Все още не можеше да повярва. Не можеше да си представи как така тези живи и енергични хора изведнъж за миг се бяха превърнали в купчина потрошени кости и разкъсани органи.