Господари на нощта
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на нощта». Краткое содержание книги:
Двамата си приличаха и на външен вид, и по облекло — тесни черни панталони, бели ризи и бели престилки. Ризите бяха разкопчани и разкриваха прошарените косми по гърдите им, щръкнали като стоманена вълна. Щом влязохме, братята се изправиха и посрещнаха Квадрата с широки усмивки.
— Вие сигурно сте учителят на мис Соней, Квадратния йога — каза единият.
Квадрата отвърна с дълбокомислено кимване.
Двамата се втурнаха да му стискат ръката. Нямаше да се учудя, ако бяха паднали на колене.
— Наредихме незабавно да ни доставят записите — каза по-високият брат, явно търсейки одобрение.
Квадрата го удостои с още едно кимване. Двамата ни поведоха напред по циментовия под. Наоколо бибипкаха и бръмчаха електрокари. През грамадната врата влизаха и излизаха камиони. Братята поздравяваха всички по пътя си и работниците отговаряха на поздравите.
Влязохме в стаичка без прозорци, където имаше вехта маса, голяма кафеварка и раздрънкана метална количка с телевизор и видеокасетофон. По-високият брат включи телевизора. Раздаде се прашене и по екрана заиграха снежинки. Той зареди касета във видеото.
— Този запис покрива дванайсет часа. Казвате, че човекът е бил в магазина около три следобед, нали така?
— Така ни осведомиха — отвърна Квадрата.
— Нагласих записа на три без петнайсет. Лентата върви много бързо, защото камерите заснемат само по един кадър на три секунди. А и пренавиването не работи, съжалявам. Освен това нямаме дистанционно, тъй че просто натиснете бутона за възпроизвеждане и чакайте. Предполагаме, че ще искате да останете сами, затова си тръгваме. Останете колкото искате.
— Може би ще се наложи да задържим касетата — каза Квадрата.
— Няма проблеми. Ще ви направим копие.
— Благодаря.
Единият брат отново се вкопчи в ръката на Квадрата. Другият — не си измислям — се поклони. После останахме сами. Пристъпих до видеото и натиснах бутона за възпроизвеждане. Снежинките изчезнаха. Шумът също. Повъртях копчето за звука, но звук естествено нямаше.
Кадрите бяха черно-бели. Датата и часът се виждаха в долната част на екрана. Камерата гледаше отгоре към касата, зад която работеше млада жена с дълга руса коса. Отсечените й движения на интервали от три секунди леко ме замаяха.
— Как ще разпознаем този Оуен Енфийлд? — попита Квадрата.
— Ще гледаме за мъж на около четирийсет години с къса подстрижка.
След малко осъзнах, че задачата може да се окаже по-лесна, отколкото предполагах. Клиентите бяха предимно в напреднала възраст, облечени като за голф. Зачудих се дали Стоунпойнт не е пенсионерско градче. Мислено си отбелязах да питам Ивон Стърно.
В 15:08:15 засякохме Енфийлд. Или по-точно гърба му. Беше по шорти и бяла риза с къси ръкави. Мина покрай касата и се отправи към дъното на магазина. Зачакахме. В 15:09:24 предполагаемият Оуен Енфийлд изникна иззад щандовете и пое обратно към дългокосата блондинка. Носеше хляб и двулитрова бутилка мляко. Протегнах ръка над бутона за паузата, готов всеки момент да спра кадъра и да се вгледам внимателно.
Но не се наложи.
Козята брадичка би могла да ме заблуди, както и късо подстриганата прошарена коса. Ако гледах случайно записа или се разминавах с човека на оживена улица, можеше и да не го забележа. Но в момента и дума не ставаше за случайност. Бях съсредоточен. И веднага разбрах. Въпреки всичко натиснах паузата.
15:09:51.
Всички съмнения отлетяха. Стоях като вкаменен. Не знаех дали да се радвам, или да плача. Обърнах се към Квадрата. Той не гледаше екрана, а мен. Кимнах, потвърждавайки предположението му.
Оуен Енфийлд бе моят брат Кен.
40
Вътрешният телефон иззвъня.
— Мистър Макгуейн — изрече охранителят от рецепцията.
— Да.
— Джошуа Форд и Реймънд Кромуел пристигнаха.
Джошуа Форд беше старши партньор в правната фирма „Станфорд, Къмингс и Форд“, използваща над триста адвокати. Следователно Реймънд Кромуел щеше да се окаже някой младок с бележник, готов да записва часовете положен труд и съответните хонорари. Филип ги погледна на монитора. Форд беше едър тип — ръст около метър и деветдесет, тегло някъде към сто килограма. Славеше се като груб, агресивен и злобен адвокат, и в съответствие с тази репутация лицевите му мускули непрекъснато мърдаха, сякаш дъвчеше пура, или може би нечий крак. В сравнение с него Кромуел изглеждаше съвсем млад, кротък, зализан и елегантен.