Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
Грейс бе тук и беше негова и той никога нямаше да я пусне да си отиде.
Воинът се отпусна настрани, но я придърпа към себе си, вплете ръцете и краката си с нейните и все още в нея, се понесе на вълните на блаженството – най-чистия и красив облак, изпълнен с надежда, светлина и… Смееше ли дори да си го помисли?
Любов.
Докато се изкачваше по лавината от звуци и светлина, лавината, която символизираше симфонията на две души, които са открили съдбите си, той отвори сърцето, съзнанието и душата си, за да бъдат озарени от нейната светлина. Озарени и изпълнени с прелестта ѝ.
Най-сетне бе открил любовта.
И никога нямаше да я пусне.
Часове или еони по-късно, времето се бе превърнало в незначителна подробност след всичко случило се помежду им. Алексий усети как тялото ѝ бавно се отпуска, когато тя пусна рамото му и най-накрая спря да трепери.
– Алексий – промълви сънливо, а той целуна косата, челото и божествения ѝ нос.
– Да, ми амара?
– Винаги ли е било така за теб?
Той се засмя, изумен както винаги от начина, по който умът ѝ работеше. След това я целуна нежно по устните.
– Не, любов моя, красива моя Грейс. Никога досега не е било така. Но отсега нататък винаги ще бъде – обеща ѝ той.
– Така ли? – промълви тя. – Не съм сигурна, че ще го понеса.
Алексий се разсмя, взе одеялото, зави я с него и продължи да я държи в прегръдките си, доволен да слуша ударите на сърцето ѝ, докато заспива.
– Винаги – прошепна той своето обещание и тържествен обет.
След това бавно и внимателно, за да не я притесни, се измъкна от прегръдките ѝ и се присъедини към момчетата, които патрулираха.
Не възнамеряваше да сваля гарда си. Не и след като вече имаше някой, когото да защитава.
14 Лоис Лейн – героиня от комикса Супермен. Възлюбена, а в последствие съпруга на Кларк Кент, познат като Супермен – Б.пр.
Глава 23
Грейс бавно се пробуди от сладкия си сън и веднага се обърна към Алексий. Него обаче го нямаше. Моментално я застигнаха дълбоко погребани страхове и предчувствия.
Защо да остава? Все пак какво можеше да бъде тя за него, освен мимолетна свалка през дългото му съществуване. Може би свързването на души го беше изплашило и е решил да се отдръпне.
Може би… Но размислите ѝ бяха прекъснати от нечии стъпки. Почувства облекчение и дълбока болка, която разкъса цялото ѝ същество. Как така бе стигнала до момент, в който отсъствието му ѝ причиняваше такова страдание?
Какво щеше да се случи с нея, когато си тръгнеше завинаги?
Моментът не бе подходящ да мисли за това. Точно сега щеше да следва съвета на Мишел и да живее за момента. След като той поемеше по пътя си, на нея щяха да ѝ останат спомените за него, които да я топлят в студените нощи.
Алексий влезе през вратата, държейки две чаши с кафе и изглеждаше като мъж, който миналата нощ е бил напълно задоволен. Беше раздърпан и сънлив, но докато я оглеждаше от главата до петите в погледа му се четеше мъжко удовлетворение.
Грейс остави одеялото да открие едно от рамената ѝ и го погледна изпод мигли, отново използвайки необичайни методи за съблазняване.
Очите му пламнаха, щом съзря голотата ѝ, а тя най-безсрамно се размърда, така че одеялото се спусна още по-надолу и разкри прелестните ѝ гърди. Воинът се засмя, а пръстите му побеляха, докато стискаше двете чаши.
– Ако се опитваш да ме накараш днес да не ставам от леглото, справяш се изключително добре – отбеляза той с дрезгав и изкусителен глас.
– Кой, аз? – отвърна невинно тя и запърха с мигли.
Вдигна ръце нагоре и се протегна, докато одеялото се свлече около кръста ѝ. Алексий моментално затвори вратата, остави чашите на масичката, като разля кафе навсякъде и тръгна към нея с походката на дебнещ лъв.
Тя се усмихна триумфално и протегна ръка към него, но той седна до нея на леглото, улови ръцете ѝ и ги прикова от двете ѝ страни, след което нежно я бутна назад, за да се отпусне на възглавницата.
– Гърдите ти са толкова красиви – каза Алексий, докато ги гледаше така втренчено, че горещината, която побъркваше Грейс, обагри не само гърдите, но и бузите ѝ. – Не бих могъл да ги гледам, без да ги докосна или вкуся.
И след това направи точно това. Пое едното зърно в устата си и бавно започна да го смуче и дразни. Напрежението бе толкова голямо, че младата жена издаде сладострастен стон на копнеж и желание, а бедрата ѝ се раздвижиха под одеялото.