Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Той изглажда пергамента върху масичката, където са поставени Библията и свещта, и най-сетне го прочита:
Мило мое дете,
Помолих добрите монаси да те кръстят Томазо. Това не е името на баща ти, просто винаги съм си мечтала да нарека детето си така, ако имам син.
Когато пиша тези редове, ти си на два месеца и знам, че няма да доживея дори до момента, когато ще пропълзиш, камо ли да проговориш. Ако не носех болестта, която лекарите казват, че със сигурност ще ме убие, както чумата отнесе мнозина от нашето семейство, никога нямаше да те изоставя.
Млякото ми все още не е засъхнало по устните ти и целувките по главицата ти, когато те оставям при светите братя. Повярвай ми, те са добри хора. Обичам те с цялото си сърце и винаги ще те обичам.
Нашата раздяла ще ти причини голяма мъка, в това съм сигурна. Но като го уредя сега, поне ще си в безопасност и в добри ръце. Ако бях чакала смъртта да ме отнесе ненадейно, нямаше да знам какво ще се случи с теб.
Един ден, Томазо, ще разбереш защо трябваше да се погрижа ти и сестра ти да бъдете оставени под грижите на Всевишния. Оставям ти и едно ковчеже – в него ще намериш нещо, което трябва да пазиш не само на цената на живота си, а и на душата си. Значението му е твърде голямо и твърде сложно, за да бъде обяснено в едно обикновено писмо. Никога не се отделяй от този предмет.
Сестра ти е с една година по-голяма от теб и я оставих на грижите на монахините. Подобна кутия и задължение съм поверила и на нея.
Дете мое, разделих ви с пълно основание. Колкото и мъчително да е за вас, повярвай ми, най-добре е (за теб, за нея и за всички) да не правиш опити да я намериш.
Отговорността, която оставям на двама ви, ще бъде по-лека, ако никога не се срещнете.
Шансовете ви за дълготрайна любов, щастие и спасение зависят от това, никога да не се съберете.
Томазо, обичам те с цялото си сърце. Моля те, прости ми за това, което правя, и разбери, че нямах друг избор.
Миличък, на смъртното си легло ще се моля за теб и сестра ти. Дава ми сили убедеността, че ще станете такива, каквито съм мечтала да бъдете, и с благоволението на Бог и тримата ще се съберем един ден.
С цялата ми любов, завинаги,
Мама
Стомахът на Томазо се свива. Едва се сдържа да не заплаче. Последните ѝ думи го трогват най-много: С цялата ми любов, завинаги, мама. Чувства се така, сякаш всеки миг ще се разпадне на прах.
Какво ли би било, ако я познаваше? Ако бе изпитал тази любов?
Той отново вдига пергамента. Притиска го до сърцето си и се втренчва в каменната стена на килията. Как ли е изглеждала майка му? Каква болест я е покосила? Ужасният сифилис? Тази страховита френска зараза? Или едра шарка?
Замисля се за сестра си – пита се дали някога са лежали един до друг при майка си. Дали са се гледали в очите. Дали тя все още е жива и здрава. Едва след стотици други мисли и съмнения Томазо поглежда в обикновената дървена кутия до скромното му легло. Бръква вътре.
Изважда малък пакет.
Нещо увито в голяма копринена кърпа. Сребърно, както изглежда. Семейно наследство? Подарък за куртизанката от богат и щедър клиент? Или може би компенсация от мъжа, който я е заразил?
Има нещо написано на език, който той не разбира, може би египетски.
Томазо завърта плочката.
Вижда лице на свещеник, на древен гадател с конична шапка, подобна на епископска митра. Той е млад, строен и висок, прилича на него самия.
Космите на врата му настръхват.
Камбаната за повикване поехтява долу. Време е за общата вечеря. Скоро другите монаси ще се заредят покрай килията, ще занадничат през вратата му, ще го питат дали иска да слезе с тях.
Томазо увива всичко, отново го прибира в кутията и я пъха под леглото си.
Слиза с бързи крачки за вечеря. Животът му е променен завинаги.
43
В НАШИ ДНИ
ИЗОЛА МАРИО, ВЕНЕЦИЯ
Том Шаман е последният член на екипа, който влиза в хипарската комуна на Марио Фабианели. Вмъква се зад двама млади униформени полицаи и изчезва към западното крило. Указанията на Вито са ясни: