Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Да, да, освен това ще ми набиеш кучето и ще ми сриташ котката. Схващам, приятел. — Сейчан въздъхна и дъхът й погъделичка Грей по врата. — Боя се обаче, че ще трябва да се сбогуваме. Докато пристигнеш, отдавна ще съм духнала.
Грей се напрегна и изви врат да я погледне. Тя вдигна предупредително пръст и поклати глава. Никъде нямаше да ходи.
— Моите хора вече са ви обградили — предупреди я Насър. — Побегнеш ли, ще ти пуснат куршум между студените очички.
— Все едно. Веднага щом с теб се наприказваме, изчезвам от тая трижди проклета църква. — Сейчан вдигна многозначително поглед към Грей и посочи над парапета към Хагия София.
Продължи да нарежда в телефона:
— И без това не намерихме нищо интересно тук, в тая „Света София“. От толкова стенописи свят ми се зави. Оставям на теб да си блъскаш главата, сладък. Чао, повече няма да се видим.
Грей се намръщи. Сейчан очевидно лъжеше. Но защо? Насър се умълча за миг, а когато заговори отново, гневът проби през ледения му тон:
— Няма да направиш и десет крачки! Хората ми са покрили всички изходи на музея.
Сейчан извъртя очи към Грей и се усмихна.
— Не се и съмнявам. Чао, сладък. Целувки.
Отстъпи крачка назад и вдигна пръст към Грей — предупреждаваше го да внимава. Грей влезе в ролята.
— Какво й каза, по дяволите? — изсъска в телефона. — Сейчан току-що си взе пистолета и хукна към изхода. Какво сте намислили, чумата да ви тръшне?
Сейчан кимна с напрегната усмивка.
Докато слушаше как Насър ругае, Грей напрегна ума си с надеждата да разгадае плана на Сейчан. За целта първо трябваше да се освободи от вината и гнева. Te нямаше да помогнат нито на него, нито на родителите му.
Срещна погледа й. От Гилдията може да бяха проследили телефона на Вигор, но триангулацията им не беше много точна. Именно това беше установила Сейчан с твърдението че са в музея. От Гилдията знаеха, че са някъде в стария квартал на града, но не и къде точно.
Засега поне.
Грей погледна през парка към огромната сграда с гигантския й сплеснат купол, заобиколен от четири островърхи минарета.
— Какво правите там? — попита Насър.
Грей се замисли каква част от истината да му каже. Трябваше да е убедителен, а за тази цел лъжата трябваше да е подплатена с известна доза истина.
— Търсим ключа на Марко Поло. Монсеньор Верона е разчел надписа във Ватикана. Той води тук.
— Значи Сейчан ви е казала какво търсим! — Нова ругатня. — Задето я остави да избяга, ще трябва да ти дам урок, че не се шегуваме.
Заплашваше да нарани родителите му.
— Сейчан вече е без значение — побърза да каже Грей, защитаваше родителите си по единствения възможен начин. — Онова, което търсиш, е у мен. Ангелският код от египетския обелиск. Имам копие.
Насър мълчеше. Грей си го представи как затваря облекчено очи. Ангелският надпис му трябваше повече от Сейчан. Беше по-важен от желанието му да я накаже.
— Добре, командир Пиърс. — Напрежението отпреди миг се беше отцедило от гласа му. — Ако и занапред ми съдействаш по същия начин, майка ти и баща ти като нищо ще доживеят до дълбоки старини.
Грей знаеше, че подобни обещания са рехави като въздуха, който дишаше.
— Ще се срещнем в Хагия София в седем вечерта — каза Насър. — Може да потърсите ключа на Поло в църквата, ако искате. Но имайте предвид, че съм разположил снайперисти при всички изходи.
Грей с мъка потисна присмехулната си усмивка.
— И още нещо, командир Пиърс. В случай че решиш да ми заложиш капан, имай предвид, че ще се обаждам на Анишен на всеки кръгъл час. И ако закъснея и с една минута, тя ще започне да реже. Пръстите на майка ти, да речем.
Линията прекъсна.
Грей рязко затвори телефона на Вигор.
— Трябва да отидем в църквата. Преди копоите на Гилдията да са засекли истинското ни местоположение.
Започнаха бързо да събират нещата си. Грей се обърна към Сейчан. — Пое голям риск. Тя сви рамене.
— Грей, ако искаш да оцелееш, недей да подценяваш Гилдията. Te са могъщи и имат много съюзници. Не ги и надценявай обаче. Не им позволявай да използват страха ти от тяхното всемогъщество. Te разчитат именно на това, за да отслабят духа ти. Предпазливостта е хубаво нещо, но по-важно е да използваш главата си.
— А ако беше сбъркала? — попита Грей не чак толкова гневно, колкото му се искаше.