Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Макар и блъскан от множеството, Монк зърна за миг лицето на нещастника.
„О, не…“ Джеси ломотеше отчаяно на малайски, но никой не го слушаше. Изблъскаха го да се прехвърли през парапета и да застане на трамплина. Освен че бяха пирати, тези типове май бяха и фундаменталисти, придържащи се стриктно към традицията.
Джеси залиташе на дъската, а един ухилен до уши пират го ръчкаше в гърба с дулото на пушката си.
Монк направи крачка натам.
Ала между него и младежа имаше тълпа пирати. Какво можеше да направи? Да опита да си пробие път със стрелба? Така щяха да умрат и двамата.
Въпреки това ръката му се плъзна към пушката.
Изобщо не трябваше да забърква хлапето в това. Започнал беше да разчита твърде много на него, да изисква все повече и повече. Преди час Джеси беше излязъл от каютата с надеждата да открие някаква карта на района. Все някой трябваше да има карта или да познава околността достатъчно, за да направи скица. Пиратите имаха нужда от запаси и базата им не можеше да е далеч. Монк го беше предупредил да внимава, но Джеси само вдигна нетърпеливо рамене.
И ето докъде го бе довело това.
С последен писък Джеси политна от края на трамплина и пльосна във водата. Монк хукна към парапета, разблъска няколко пирати и успя да се намърда в предната редица. Крясъци и ругатни изпълваха въздуха. И облози също.
Монк издиша с облекчение, когато Джеси най-после изплува па повърхността — по гръб, задъхан, риташе с крака. Двама пирати близо до носа насочиха пушките си към ужасената жертва.
О, Господи…
Изстрелите отекнаха гръмливо под покрова на мрежата.
Малки фонтани отбелязаха попаденията.
На педя от стъпалата на Джеси.
Това предизвика нов пристъп на смях.
Хлапето зарита още по-здраво. Цялото му тяло се гърчеше в стремежа да се отдалечи от кораба.
Някога нямаше да стигне до брега.
Един от сините катери се отправи с рев към плувеца да го прегази. Ала в последния миг изви рязко и водното ветрило зад кърмата се изсипа върху Джеси.
Той започна да плюе и да тръска глава. Изглеждаше повече ядосан, отколкото уплашен.
Легнал по гръб, той движеше краката си като ножица, а вързаните си ръце използваше като кормило. Яко момче, и жилаво.
Ала катерът беше по-бърз от него.
Направи обратен завой и го подхвана от друг ъгъл.
Ухилен стрелец се изправи на кърмата му и насочи карабината си към младежа. Обсипа с куршуми водата, докато катерът минаваше между кораба и момчето.
Монк изтръпна. Този път Джеси нямаше как да е оцелял.
Катерът се стрелна нататък.
И ето го Джеси, кашля и плюе. Рита и извива тяло да си помогне. Пиратите завикаха одобрително.
Монк стисна до болка парапета. Идеше му да го изтръгне от сглобките. Тия гадни копелета си играеха с момчето, удължаваха мъчението му.
Макар и безпомощен, Монк остана да гледа. Усещаше лицето си така сгорещено от прилива на безсилен гняв, че сигурно светеше в червено през кафеникавия грим.
„Всичко е по моя вина…“ Джеси не се предаваше. Беше се обърнал на една страна и преценяваше кое е най-късото разстояние до брега. Катерът зави и отново се засили към него. Над водата екна смях.
Джеси зарита по-бързо. После изведнъж горната половина на тялото му изскочи над водата — беше стъпил на дъното. Започна да гази, падна, изправи се, после се хвърли към брега. Ставаше все по-плитко, бедрата му вече се подаваха над водата. А после той стъпи на плажа и хукна към Джунглата.
„Давай, Джеси…“, Катерът заора в плиткото край брега. Чуха се изстрели. Разхвърча се пясък, литнаха разкъсани листа. Ала Джеси пробяга последните метри и хлътна с главата напред в гъстия лес, ръцете му все така стегнати зад гърба.
Нова вълна одобрителни викове, примесени с разочаровано сумтене.
Ала повечето пирати още се кискаха, макар за това да липсваше очевидна причина.
Монк сръчка съседа си и попита:
— Ana?
Пиратската банда беше смесица от местни разбойници и чужди наемници, така че малайският пиджън, тази изродена версия на английския, минаваше безпроблемно. Дори ако поназнайваш само няколко фрази.
Господинът до Монк имаше недостиг на зъби, но охотно показваше колко са му останали. Усмивката му стигаше от едното ухо до другото. Той посочи към брега, но не на нивото на плажа, а по-високо. Малко под билото се виждаха рехави валма дим. Като от лагерни огньове.