Джъстис

— Хайде! — Тайгър разтвори входната врата на главната част на сградата на НСО, и двамата, рамо до рамо, излязоха навън под слънчевите лъчи. В джипа, паркиран до тротоара, седеше Брас. Джъстис беше изненадан да го види там, но мъжът го удостои само с мрачно кимане. Тайгър махна на своя лидер да заеме мястото до шофьора, а самият той се хвана за рамката на джипа, скочи и се настани на задната седалка. Джъстис седна и събу обувките си, двигателят запали.

Отправиха се към централната сграда на службата за сигурност. Когато влязоха в залата за обучение, която използваха, за да поддържат формата си, Тайгър погледна Видовете намиращи се вътре.

— Всички вън! Никой да не доближава до вратата! Брас и аз ще покажем на Джъстис няколко нови тренировъчни техники и ако той ги хареса, съвсем скоро ще бъдете обучавани в нови умения.

Те проследиха с поглед как всичките осем от Новите видове напуснаха тихомълком помещението. Тайгър заключи вратата, а Брас прекоси залата и залости втория изход. Просторната стая нямаше прозорци, само постелки на пода и куп фитнес уреди, наредени до едната от стените. Джъстис се поколеба. Тайгър се върна обратно, наведе се и събу ботушите си. После вдигна глава, изправи се и започна да сваля оръжията си. Движение отляво привлече вниманието на Джъстис и той забеляза, че и Брас също сваляше ботушите и оръжията си.

— Трябва ли да се тревожа? — тонът му продължаваше да е спокоен. — Двама срещу един?

Брас го дари с усмивка.

— Свали костюма. Няма да ни е приятно да го повредим. — Погледът му се спусна надолу по тялото на неговия лидер. — Хубав си. Ние не сме. Ще избягваме лицето ти. Трябва да изглеждаш красив за пред камерите.

— Красив? — Джъстис присви очи, докато разхлабваше вратовръзката си.

— Красив. — Тайгър се засмя. — Харесваме косата ти. Всяка жена би се гордяла да има такъв хубав цвят. Свършили са добра работа с боята.

— Знаеш ли колко мразя вонята й. — Вълна на гняв заля Джъстис.

Тайгър отиде до най-големия тепих, извърна се към него и издърпа фланелката си през главата. Хвърли я достатъчно силно, за да падне до ръба на зоната за обучение.

— Точно ти ли го казваш? Трябваше да усещаме вонята й в течение на няколко дни.

Брас също съблече фланелката си и излезе на тепиха.

— Въпреки това той е красив. Видя ли го на корицата на онова списание за фитнес? Бях впечатлен. — Той се засмя. — Този костюм все пак покрива мускулите му, нали? Не го кара да изглежда във форма, освен ако седенето зад бюрото не е яка тренировка.

Техните подигравки разпалиха още по-силно яростта му, докато махаше вратовръзката, сваляше сакото и ризата си. Струпа дрехите на купчина, докато не остана по боксерки.

— Не съм никакъв модел. Снимаха ме по време на благотворително мероприятие и плеснаха снимката ми там. — Приближи се заплашително към тях. — Наистина ли искате да го направите? — Стисна юмруци.

— Трябва да закачиш костюма си там, върху щангите. Ще се намачка — изсумтя Брас. — Веднага ще попаднеш във вечерните новини, ако носиш дрехи с гънки, които не са били поставени там от ютия. Това ще ни представи зле.